Шарки

Водопади от сърца

януари 22, 2012

Не че вън не е зима още, но на мен никак не ми е зимно. Нито пък обичам студа. За това и най-трудно правя зимни проекти. И за това днес няма да има нищо зимно.

Най-близкият повод за вдъхновение ми се стори Св. Валентин. И благодарение на новите ми улеснения (машинки за релеф например) се родиха две нови и различни кутийки.

Технологията си е същата, размера също е малък. Просто този път реших че това ще са едни кутийки изпълнени с много любов и топлина – напук на зимата и студа.

И така да ви представя серията Валентински водопади от сърца:

Скоро в тази серия ще има и тематични валентински картички. А още обмислям дали да не направя към всяка кутийка по една малка картичка в същия стил и декорация. Защото освен букетите от сърца, любов и топлина, думите налисани лично за любимия човек носят много светлина, топлина и радост.

Пожелавам ви много любов и топлина, творческо вдъхновение и радост.

Коста

януари 16, 2012

В петък с хиляди препятствия по пътя, забравяне на телефони и други неща и връщане у дома все пак успях да отида до Теакет магазинчето. Естествено брошките и животните които направих, забравих да ги снимам. Така тях няма как да ги видите. Но пък аз успях да видя и Теа и Кети което си е шанс.

Разприказвахме се с Теа за една моя мечта и идея да си направя костенурка. И тя изведнъж изрови нявероятен плат на костенурки, като ми го даде с репликата ето за да си ушиеш костенурка от плат на костенурки. Това ме запали толкова много, че днес ще ви представя моята първа версия на костенурка по собствена кройка. Теа – „виновна“ си за това чудо.

Шестоъгълниците на гръбчето са от плат на костенурки както е ясно.

Легендите твърдят че някога един японец казал „Да му имам акъла на българина, ама дето му идва от после“ Е и на мен ми дойдоха от после мнооого идеи, за подобряване и улесняване на костенурското създаване. Както е ясно ще има версия 2 на кройката, кога никой не знае.

Но тази кройка със сигурност ще я променя защото вече втори ден ме боли гърба и не мога да правя почти нищо в следствие на многото ръчно шиене.

Не знам на вас дали ви харесва но аз направо я обичам. Вече обмислям къде да събирам първите версии на всички играчки които шия… Май ще ми трябва склад

Първите картички за тази година

януари 16, 2012

За компенсация че пиша рядко явно ще показвам по няколко налълно различни щуротии. Като за начало няколко картички. Първата е за рожден ден на един много готин човек. Така или иначе щях да правя подобна картичка, сега поне имах и повод. Надявам се да му е харесала. По погледа познах че оцени закачката.

Следващите две картички са направени заради машинката за релеф основно. Едното е мъжка картичка, недовършена – имам идея точно как искам да я завърша, но не мога да си намеря шаблончето което ми трябва. Когато си намеря нужния шаблон ще покажа как изглежда с надписа.

Другата картичка е първата ми валентинска картичка за годината. Още като видях папката за релеф имах идея какво искам да направя. Нямах идея само за надписа. Но както е известно няма случайни неща в този живот. Наминах към магазинчето на Двете елши и там открих точният надпис за точно тази картичка.

Другарчето на възглавничката

януари 6, 2012

Не знам дали си спомняте между всичките ми шивашки опити имаше една възглавница. Но само една на диванчето не стигаше. Да не говорим че бях подготвила 2 възглавници за пълнене.

По някое време напълних и втората и тя зачака калъфка. Покрай борда, който не изчислих калъфката отлежа малко. Но вчера реших да изчистя недовършените неща. И да ви представя другарчето на първата калъфка:

Аз лично мнооого си я харесвам. Даже започвам да си мисля да сменя и първата, която вече не ми харесва толкова. Но ако нямаше развитие в уменията ми щеше да е по-страшно. Все пак съм успяла да направя нещо което изглежда по-интересно от преди. И това ме радва.

До следващите ми шивашки или хартиени или филцови подвизи. А може и до нещо злободневно – е което първо се случи