Skip to content

Картички всякакви, спомени разни

октомври 9, 2011

Не … не съм забегнала, изчезнала или забравила блога. Просто все време не ми остава. За последните месеци направих доста неща които кротко стоят и чакат реда си да бъдат показани. Поне от всичко става ясно, че не съм зарязала хобитата, а само блога.

Едни от най интересните и релаксиращи моменти бяха двете работилнички при Елшите които посетих.

Първа беше за дистрес мастила. Аз и преди това си бях зарибена по дистрес, но след това съвсем съм се разпалих. От всичко което направих на работилничката две картички са завършени. Една още чака, но и на нея ще и дойде времето..

Естествено не мина и без изкушения в магазинчето. Всъщност от както видях този печат на сайта им знаех какво искам да направя с него. Е на работилничката не издържах взех си го и същата вечер освен горните две картички се появи и една в тон с лятното време (да това са едни далечни августовски спомени).

Е вчера пак отскочих до там защото новата работилничка „Интересни сгъвки“ обещаваше не просто да е интересна, а и много предизвикателна. И такава си беше.  Нарочно не си украсих изработеното там, а си го оставих за в къщи. Просто наскоро си взех едни невероятни хартии които чакаха да бъдат употребени. И след подробен преглед на наличните материали кутийката с чекмедженца от работилничката снощи вече изглежда по следния начин:

Белите стърчащи странно неща са етикетчета на чекмедженцата и ще бъдат надлежно подкъсени след надписването им.

Освен тази кутийка направихме и една безкрайна картичка, която преди украсяването изглеждаше ето така:

Тъкмо се засилих и нея да я облепя с подходящи хартии и пингвини (не знам защо ми се върза синята основа с пингвини) и мъжа погледна и подхвърли: „Жена тази картичка е много подходяща за дълъг текст“. След което картичката беше отложена за днес с идеята да стане зодиакална картичка. И понеже е синя избрах си водният знак  Риби.

Ето и резултата:

Последната кутийка от вчера ще изчака малко с украсата защото имах една мечта…

Още като видях печата с паун (който вече е свършил) при елшичките имах една мечта и една идея, която не ме оставяше на мира. Но включваше позлата на рамката. И след сдобиването със съответното брокатно лепило тази вечер сглобих и оцветих следната картичка:

Оцветяването с дистрес било страшно приятно. И ми се отдава повече от водните бои и акварелните моливи.

И да знаете че работилничките при елшите са страшно зареждаши и приятни за творене.

Ако не ме домързи пак ще пиша, но не се знае кога.

Advertisements

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: