Skip to content

Малките неща

април 17, 2011

Човек за малките неща живее в тоя живот. А това писание е следствие на оплакването на един познат, че освен разни „неща дето се сглобяват“ друго напоследък в тоя блог не публикувам.

Той имаше малко по-друга идея какво точно да пиша, харесва по-острите ми коментари и писания. А аз нещо съм се размекнала.

Та този път минавам да отчета че съм жива. И че в петък се събрахме отново най-готните (с малки липси) и си изкарахме размазващо. Направихме една бърза сметка че от първото ни запознанство някак неусетно са минали почти 8 години (съвсем скоро през май ще станат точно осем).

После животът ни разпиля по разни места, но ние пак си оставаме най-готините и пак се събираме и срещаме. С кого по-често, с кого по-рядко. Но независимо от това сме си свои хора и можем да разчитаме един на друг.

Кой знае в един бъдещ ден дали няма да се съберем пак както преди 8 години за да започнем нещо лудо и невъзможно.

А до тогава ще купоняваме когато с когото и колкото можем.

Advertisements

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: