Skip to content

Приказка за стария часовникар

декември 16, 2008

Преди много много години, в малко градче живеел стар часовникар. Той имал малка работилничка, в която ремонтирал най-различни часовници, черен котарак и малко китайско гащато петленце.

Всяка сутрин, щом поправените часовници започвали разсънващо да се надпяват, котаракът и петленцето тайно се срещаха на полянката зад старата къща и там играеха с часове на любимите си игри. Те не разбираха, защо техните родители непрекъснато се карат и не им разрешават да дружат заедно. Толкова много интересни игри съществуваха на този свят и чакаха поне едно петленце и един котарак да ги играят до насита от изгрев до залез слънце. Оставаше им дори време да легнат на покрива на старата къща и да наблюдават как слънцето се скрива, вечерта, зад големият хълм, намиращ се съвсем близо до съседното село. Те дълго се чудеха, в коя точно къща в това село отиваше слънцето да спи и правеха планове да го посетят някой ден, и да му занесат малко млекце и семена от пшеница, защото, съгласете се, никак не е лесно по цял ден да светиш от небето и да нямаш време да си починеш, пък какво оставаше и да поиграеш на някоя интересна игра.

Всяка вечер те се разделяха като първи приятели и си обещаваха да си помагат при изяждането на големите хранителни награди, спечелени честно с усърдна работа. Хората в градчето бяха свикнали с обущаря и неговите помощници. И ги обичаха. С удоволствие заплащаха поправките си и създаването на нови часовници било то с храна, дрехи или услуги.

Така е било едно време а как е сега никой не знае, защото много много отдавна никой не е минавал през онова градче за да ми разкаже.

*автори: моя милост, Нела и Беги.

* идейният проект е тук

Много благодаря на отзовалите се, ще се опитам поне още веднъж да направя приказка тук.  Дано има повече участници за да стане приказката по-дълга и интересна.

Advertisements
2 Коментари
  1. декември 16, 2008 11:08 am

    🙂 Станала е!

  2. януари 9, 2009 12:12 pm

    Согласен, что пост получился удачным. Хорошая работа!

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: