Skip to content

За децата и музеите

май 28, 2008

По повод писмото, което Капитал публикуваха вчера, се разрази бурна дискусия в коментарите. Аз съм с особено мнение. Истина е, че един разпоредител в музей трябва да има толерантност, а не да реже винкели с поглед, но е истина и че музей не е синоним на детска площадка.

Човек като си отглежда децата, ги приучава на ходене по музеи, като съобразява вида музей и времето, което детето може да издържи. Ако отидеш в картинна галерия и прекараш вътре 2 часа, няма дете което да оцелее. Ако искаш да отидеш заради себе си, остави детето с таткото в най-близката градинка.

Защо казвам това? Първото ходене на малчо в музей беше в природонаучния музей. Приготвихме се за разходка и той попита:

– Къде отиваме?
– В един музей.
– Няма да ти гледам тъпите картини.

Първосигнална реакция на 4-годишно хлапе. Какво го интересуват някакви си картини него – има време ще го заинтересуват. Когато влязохме в музея обаче, мястото толкова му хареса, че искаше да обиколим всичко по 2 пъти и изобщо не създаде проблеми с дисциплината.

Когато музеят е правилно подбран и забавлява детето, няма да има тичане и гоненица. Тук идва ред на другата страна на медала. колкото и да искаме децата не умеят да са супер тихи. За това пък ние трябва да проявим разбиране и да не има наскачаме, че говорят по-високо от очакваното. Но пък можем културно да ги помолим да се опитат да са по-тихи.

И накрая нещо може би в страни от темата, но не съвсем. Музеите са уредени така, че имат големи стъклени витрини предпазващи експонатите. Две тичащи деца, едното от които блъска другото. Второто залита и се забива във витрината. Ето тази ужасна картина ми изниква в мисълта, когато си представя сбор от музей, деца и гоненица.

А какво е вашето мнение по темата?

Advertisements
4 Коментари
  1. май 29, 2008 4:51 pm

    Водила съм сина ми да гледа картини от малък по американски музеи. Всеки един има не просто отделна стая за изолация на деца докато родителите разглеждат, а специални детски програми за всякакви възрасти, където децата се събират в групичка и се водят от изкуствоведа до дадена зала, където си говорят на определената за деня тема, обсъждайки картините. След беседа-игра отиват в детската стая, където майсторят или рисуват нещо, свързано с обсъжданото. Най-вълнуващото за мен беше, когато гостуваха тракийски съкровища и после децата направиха пластини от най-обикновено фолио във форми, подобни на златните предмети обсъждани в залите. За по-големите пък има курсове по различни изкуства, фестивали и други прояви. И като следствие, тази работа с деца после се отплаща като станат те възрастни. В музеите винаги има доста хора и за специалните изложби човек трябва да си купи билет със запазени дата и час…

  2. май 29, 2008 5:36 pm

    Че за кого са музейте и галериите, ако смея да запитам – за бабите или за децата и младите? Дай Боже всекиму да види световните музей на 20-25 а не на 60, на екскурзията след пенсия. Е, пожелавам и есксурзия до Париж на пенсионерите де 🙂

    В тоя смисъл … бе съгласен съм с теб. 🙂

  3. май 29, 2008 7:26 pm

    @ razmisli Сигурно са били на 3 и са били оставени да се гонят в музея?! Не вярвам да си постъпила така.

    Няма лошо да има условия за децата, няма лошо и да си ги поискаме. Но когато условия няма, да искаш всички да се съобразяват с твоето дете, само защото ти искаш днес да си направиш кефа…. Еми не съжалявам.

    Родителството не е само едно раждане с хранене и обличане до 18-тата година. То е и отговорност и съобразяване и лишение.

    Мен ме дразни факта, че един родител очаква всички в един музей да се съобразяват с шума на детето му, защото музея не бил предоставил детска стая. Родителя се съобразява кое до каква степен е възможно, в конкретната българска действителнос.

    Ако иска действителността да се промени, да си направи подписка инициативен комитет, да иска промени в законите, да спонсорира музеите – както прецени…

    Но тук и сега е така.

  4. май 29, 2008 8:05 pm

    Онази програма беше за деца от 5 до 10 години, има и за по-големи. Но не са необходими кой знае колко усилия или средства за организиране освен желание и умение за общуване. Мисля, че една Национална Галерия би трябвало да участва в международни проекти, обмени, размяна на информация и да знае за тези неща. Както казваш, хубаво е да изискваме тези неща като заинтересувани.

    Не знам, от статията останах с впечатление, че не че майката очаква тичането да е нормално в музея, а от нетърпимата реакция на уредничката. В смисъл има моменти, когато детето ще се разтича без предизвестие и можем да го помолим да спре. Но самата философия на музея нетърпяща деца мисля е проблемът като цяло в България и възприех случилото се като повод да се говори за това, а не оплакване, че тичането не е разрешено.

    Под статията имаше едно мнение на уредничка на малък музей, която от нищожната материална база се е опитала да направи атмосфера подходяща за деца, с демонстрации и така нататък. Иначе музеят си остава мъртво хранилище… Тъжно ми е, че като идвам в България и ме интересуват галерии и музеи ги намирам винаги празни без посетители, а уредниците негодуват, че заради мен трябва да пуснат осветлението на цял етаж.

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: