Skip to content

Благотворителност

март 18, 2008

Между всички служебни неща днес ми остана и малко време да се занимая и с една приятна инициатива.

С колегите събрахме парички да купим малко неща за един дом за деца. Събирането правим за втори път с амбиция да стане нещо като традиция. Но не за нас иде реч в писанието.

Смятаме си ние паричките, купуват се неща от първа необходимост и остават малко парички, с които решаваме да вземем игри и играчки за децата.

Тръгваме по борсите и си харесваме едни топки, не са нещо особено, но по наши сметки можем да вземем двечки. И тъкмо обсъждаме колко, какво, как продавачът ни пита:

– А за какво ви трябват всъщност?

– За един дом за деца.

– Тогава за вас цената е Х.

Чак не повярвахме в първият момент. Останах с впечатление, че ни ги даде без грам печалба, което ни позволи вместо 2 да вземе 3 топки все пак.

И понеже доброто никога не идва само в следващият магазин, от който поръчахме тетрадките се оказа че не могат да ни ги доставят днес. Но предложиха да ги доставят на адреса направо макар и извън София. И то напълно безплатно и доброволно.

Тези двама души искаха да помогнат както могат просто от добро сърце.

За което искрено им благодаря!

Advertisements
5 Коментари
  1. март 18, 2008 8:15 pm

    Тая случка спокойно може да влезе в томчето „Разкази с неочакван край“. Не очаквах чак такава развръзка…

    Respect ! 🙂

  2. март 19, 2008 9:27 am

    Чудесно е, че я сподели с нас, Гери! Всички имаме нужда понякога да повярваме, че не сме загубили човещината си като общество! 🙂

  3. март 19, 2008 12:24 pm

    уау.. има хора… когато до един човек застане още един… както се пее в една песен

  4. март 19, 2008 5:57 pm

    Надяваме се хората, от които зависи администрирането и ръководенето на домовете, да са също така с отворени сърца. Всичко започва от родителите, които си изоставят децата…
    Но това е дълга тема, на която трябва да посветя пост…

  5. Апостол Апостолов permalink
    март 25, 2008 4:05 am

    Просто не е за вярване! Като знам какви настроения и идейки преобладават в днешна България. Видях се принуден дори да забраня употребата на думата „пари“ в моя собствен дом. Просто ми се повръщаше от нея…

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: