Skip to content

Емоции в градския транспорт

февруари 12, 2008

Вися и мръзна на спирката. В обратна посока минават 4 автобуса към последна спирка. В моята нито един. След 20 дълги минути все пак пристига автобус и се качвам.

Още с качването ме посреща рояк винарки и индивид здраво повръщащ на пода. Местя се.

Наскачам на две лекли на видима възраст 50тина години. Слушам следния разговор:

– Ти представяш ли си какви са им проблемите… Какво пишело на ръкавиците в магазина.

– Да бе те са съвсем различни от нас захлупените ‘дето се казва.

– Не бе ние не че не можем да прочетем, ама нашите пробеми са къде къде по сериозни от разни глупости. Нямаме време да се разправяме какво пише по етикетите.

– Да бе те са млади.

– Ами да. Те нямат сериозни проблеми и за това са тръгнали да се занимават с глупости.

– А ние вчера с детето минахме край блока и в градинката имаше кокичета. А днес ги няма. Някой ги обрал. Вандали!

Идва ми спирката и слизам. И вървейки си мисля: „Значи да си защитиш правата на потребител е глупост. Но откъснатите кокичета са сериозен житейски проблем!“

Ами да им имам приоритетите на някой хора. Макар че и аз обичам кокичета по градинките.

Advertisements
4 Коментари
  1. февруари 12, 2008 10:26 am

    Добре де, на тоя повръщащия индивид как можа да му отделиш само едно изречение 🙂

  2. февруари 12, 2008 10:46 am

    Много бързо ми мина пред погледа Жоре, аз се чудя как събрах и едно изречение… 😉

  3. Яна permalink
    февруари 12, 2008 1:41 pm

    Мдаааа, а „по света“ човека, който повръща сам по себе си би напълнил една статия, защото ще е рядка и забележителна гледка. Над това се замислих аз след като прочетох пост-а.
    Относно кокичетата и „захлупените“ нищо не мога да кажа – има ги навсякъде в определен период от време.

Trackbacks

  1. Питанка - чуденка « Шарки

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: