Skip to content

Разбъркани мисли от последните дни

януари 31, 2008

Днес сутринта видях по телевизията небезизвестният Борислав Зюмбюлев. Вече напълно разбирам написването на онази статия. Както започвам да разбирам и човека. Не е лесно с толкова комплекси да живееш нормален и пълноценен живот. Лично мнение дето се вика. И в тази връзка се замислих, защо вместо да се възхитим от екипажа на самолета на президента, че успешно е приземил аварирала машина, ние сме взели пак под вола теле да търсим и виновници да издирваме.

От вчера се тръби каква точно присъда е получил Максим Стависки и кое колко било несправедливо или справедливо. Държа да отбележа, че има 2 гледни точки. Едната че за такова престъпление по закон може да се получи много повече. Другата, че в крайна сметка той е един от малкото дето са осъдени на практика. Само заради известността му изпадаме в един вид двоен стандарт. И веднага се аргументирам по темата за двойния стандарт. Максим Стависки, пиян катастрофира и убива един, а тежко наранява друг човек. Поради шума в пресата от вчера той има присъда.

Сега да погледнем какво се случва със Живка Боянова. Коя? Нали това ви беше първия въпрос. Не ми отговаряйте на мен. На себе си отговорете. А всъщност това напълно непознато за вас име принадлежи на пияната шофьорка от Перник, която уби трима младежи. Знаете ли какво става с нея? Аз знам. Нейното дело е отложено за пореден път за 26 февруари. Това е направено по настояване на адвоката, който иска повторна експертиза за скоростта на колата.

В случая правим следното сравнение:

Обстоятелство Максим Стависки Живка Боянова
Шофира в нетрезво състояние нетрезво състояние
Дата 5 август 2007 г. 18 юни 2007 г.
Произшествие в насрещното движение насрещното движение
Загинали един трима
Ранени един няма
Присъда да делото е отложено за 2ри път

Тук не коментираме дали ми харесва присъдата или не, а до колко присъди се издават само под натиска на медиите. И факта че си известен се превръща в задължителна присъда, а липсата на журналистически интерес, ти дава шанс да се измъкнеш.

След многото коментари за туристите, трудните условия, изоставеното момче, което най-вероятно е загинало в планината, аз си зададох само един въпрос: Ако съм в планина с още двама души и при много тежки услови. Ако единият е в изключително тежко състояние. Ако преценя че изборът е да остана и да се моля за чудо или да го оставя и да се спася. Какво бих избрала? Как бих решила? И колко ли ще ми тежи всяко едно решение? Друго не смея да коменирам по темата. А журналистите са на топло и се чудят как от тази трагедия да направят новина.

Advertisements
14 Коментари
  1. януари 31, 2008 1:18 pm

    Много силна статия, Гери!

    Само едно ще допълня – нека сравняваме Максим с „перничанката“ (не й знам името, но помня отлично случая) чак след като мине и нейното дело. Да, делото на Максим протече сравнително бързо, което може и да е в следствие на обществения интерес. Ще почакаме…

  2. януари 31, 2008 1:21 pm

    Като (и ако – в което слно се съмнявам) мине наистина ще имаме база за истински сравнения. И тогава можем да недоволстваме от единия или другия съд.

  3. януари 31, 2008 2:34 pm

    Тезата ти е много добра, но трябва да я подплатиш с още няколко случая. Само с 2 броя не можеш да направиш „представителна извадка“.

  4. януари 31, 2008 2:44 pm

    Младежо ще се постарая да събера още няколко, заради идеята. Има и друга страна на медийния шум и хората с връзки и без връзки, но те ще са друга тема един друг път.

  5. януари 31, 2008 3:31 pm

    При посочените условия човекът е бил практически мъртъв, много преди да го изоставят.

    На Еверест постоянно загиват хора – и си остават на мястото, където са загинали. Никой не може да ги извози от там.

    Условията в планина при ураганен вятър като тежест са сравними с тези на Еверест. В такива условия, без надеждна зимна екипировка, просто се умира.

  6. януари 31, 2008 3:31 pm

    Говоря за затрупания турист, извини, щото темата е за друго.

  7. януари 31, 2008 4:20 pm

    Веско и аз останах с подобно впечатление от многото неща, които чух и прочетох. Но понеже не съм експерт, не смея да се изкажа категорично, а и не съм била там не знам. Но тиражирането на провокативна и непроверена информация по случая адски ме издразни.

    Разрових се, почетох, погледах и всъщност осъзнах, че преди да обвиня когото и да било, трябва да си отговоря на горните въпроси. А гледам масово някакви хора скачат и се потят, колко било нечестно, безхаберие, позор…. И това ме дразни.

    А темата както виждаш е 3 в едно за всяко от нещата може да се говори.

  8. Апостол Апостолов permalink
    февруари 1, 2008 3:31 am

    Ако пресата вдигне такъв ПРЕДВАРИТЕЛЕН шум около едно дело в цивилизования свят, делото пропада и извършителят си тръгва като един НАПЪЛНО СВОБОДЕН човек.
    Защото се смята, че медиите са повлияли предварително на съдебните заседатели.

    Де ги у нас тези заседатели? Кога нашето КРИВОсъдие, ще бъде приведено в унисон с правосъдието на цивилизования свят???
    Какво да се прави- мили родни картинки…

  9. февруари 2, 2008 9:42 pm

    No fuckin shit? Я посочи такова дело? Всъщност, тъй като говориш за това като за правило, посочи повечко такива дела. 😈

  10. февруари 3, 2008 3:02 pm

    Едно посочвам веднага – делото на Г. Калоянчев. Дори се цитира съдията който е казал „Ако беше друг, можеше да му се размине. Ама при теб не може – всички те познават.“

  11. февруари 3, 2008 7:18 pm

    Обръщах се към Апостолов, за примери от „правосъдието на цивилизования свят“… А процесът със жури не е задължително да бъде по-справедлив от процеса само със съдия. Какви номера се въртят с избора на съдебни заседатели…

  12. февруари 4, 2008 9:03 am

    Извинявай, не съм те разбрала. А за мен системата с прецеденти и жури де е най-цивилизованата на света. Но всеки има право на лично мнение… Макар че не ми харесва 😉

  13. февруари 4, 2008 3:16 pm

    Адмирации за ентрито!
    Хареса ми много!

Trackbacks

  1. Пияни шофьори и присъди « Шарки

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: