Skip to content

Цената на човешкия живот -2

декември 18, 2007

Продължението на историята от вчера не е по-малко притеснително и неприятно. Защото в следствие на ужаса, стреса и преумората, майка направи хипертонична криза.

В понеделник отива при личния си лекар с главоболие и световъртеж. Той и мери кръвното. И веднага вика линейка, която да я вземе от кабинета му. Спешна помощ се опитали да му откажат, но той се скарал с тях по телефона и са отишли. Странно – а уж са колеги! Аз мислех че спешна отказват само на нас простосмъртните. Междувременно вика и кардиолог за консултация за стабилизирането и. Казават и, че е пред инфаркт.

Изсипват я в същото приемно на същата болница. Приемащият е отново онова същество от историята с татко. И отново първите му насочващи въроси са към диагноза рак. Много мило няма що – който и да дойде все за това го питат.

Приемат я в кардиология към обяд. Цял ден не вижда никакъв лекар. Дават и някакви лекарства и и казват кога да ги пие. Успява да разпознае две от лекарствата. Аспирин и диазепам. Друго какво е пила и до днес не знаем. Няма го и в епикризата.

Започвам да звъня всеки ден. Да я ободрявам и да съм в пълна бойна готовност да отлитам за Бургас на скорост. В това време баща ми все още се възстановява от операцията. И има диагноза диабет (слава богу ходи на нормален ендокринолог). Трябва да се отглеждат някак с баба ми и да посещава майка.

Всеки ден в продължение на 4 дни няма диагноза. Никой не говори с нея. Никой не отговаря на оплакванията и. А тя има силен световъртеж, има шипове в шийната област и проблеми с кръвоснабдяването на мозъка.

Всеки ден по някое време се изсипват един, двама доктори. Гледат я от 2 мерта, пишат нещо в едни листи. Изобщо не я питат как е, а ако се опита да се оплаче от световъртежа, изчезват.

Нищо не се знае. Тя чака и се притеснява. Аз чакам и се притеснявам. Татко и той така. Междувременно споделя, че в кариологията е по добре от хирургия – миели даже тоалетните. За сметка на това от новата дограма вее и няма резервни одеала.

В четвъртък изведнъж и споделят, че не и е добре – ама нищо и няма. Да си пие някакви хапове и да си направи коронарография. И я изпращат сама в другото крило на болницата да чака невролог 2 часа пред кабинета му. Каза ли й че коронарография има в Варна, София, Пловдив.

Обадих и се аз и научих новината. Проверих къде в София се прави изследването. Оказа се че имат апаратура във ВМА, Св. Екатерина и 3та градска(филиал на Св. Екатерина). Във ВМА връзки нямам, а и се оказа, че в Св. Екатерина изследването се прави по здравна каса. Записах час на мама за понеделник. Бяха и казали, че в петък я изписват.

Естествено лекарите се постараха да съсипят уговорения и записан час. Сякаш ядосани на някого и нещо. Първо не и повярвали, че има час. Псле я съветвали да ходи в друга клиника. Изискваха се рентгенография на сърце и бял дроб, както и талон No 7 за хоспитализация. Рентгенографията направили по нейно настояване след много опъване и скърцане със зъби, а се полага по клинична пътека. Талон отказали да и дадат.

По-късно разбрах какъв им е бил проблема. Другите пациенти насочени за същото изследване, са ходели да ги молят за контакти и да им „благодарят“ подобаващо за дадената визитка или телефон. А на мама не и се наложи.

Личният и лекар, казал че няма да има проблем да и даде талон, когато каже. Когато отива в петък с епикризата той я пита „Какви вливания ти правиха?“. Оказва се, че са и писали вливания на банки, които не са и правили. Ясно ви е къде са отишли банките.

През цялто време в отделението каза, че са я карали да се чувства виновна, че е болна.

Прибрах си я в София. Направихме изследването – оказа се добро. Назначиха и терапия и сега си почива и се възстановява.

Защо не разказвам за Св. Екатерина ли? Ами защото там не е България, нито е здравеопазването, което ще срещнете в средностатистическа болница. На Св. Екатерина ще посветя отделно писание.

Advertisements
10 Коментари
  1. декември 18, 2007 8:07 pm

    Прескочил съм средната възраст на живот за българина и ми настръхва косата като чета такива разкази. Мои набори имат едно желание по този въпрос-да легнат и да не се събудят.

  2. декември 19, 2007 12:31 pm

    Това е очевидният резултат от „социалната“ здравна система у нас. Докато не се направят реформи, докато не се въведе индивидуално здравно застраховане и частни здравни каси, няма да има пари нито за оборудване, нито за заплати на лекарите и пациентите, логично, няма да получават добро лечение.

  3. декември 19, 2007 12:36 pm

    Аз и тук да ти кажа. Хич не ми пука каква е заплатата на доктора. Най-малкото, което може да прави той е да се държи човешки.

    И да се повторя от предния пост: Щом си е разписал договора да си върши съвестно работата. Ако не му харесва да стане частник бе. Никой не го спира.

    Никой няма оправдание за зле свършена работа. След като е подписал договора си. И малкото пари не са извинение.

  4. nervousshark permalink
    декември 19, 2007 3:04 pm

    Просто нямам думи. Аз изживях подобен ужас това лято, когато приеха майка ми във 2ра градска с инсулт. Ужасна болница, ужасно отношение :((( Явно не само там е така.

  5. декември 27, 2007 6:14 pm

    И аз имам лични впечатления от Св.Екатерина още от 1993-та година! Тогава останах втрещена от това що е то болница и дали изобщо дотогава съм виждала такава! Ще чакам постинга ти за нея и ще се включа!!!

  6. Ружа permalink
    януари 8, 2008 6:44 am

    „Нищо не струва колкото живота“ Андре Малро

    В български вариант- живота не струва нищо.

    Тъжно-горчив опит на бг.мед.сестра,изпълнена с безсилен гняв да промени нещо в системата,в хората и чиято единствена утеха е вица за песимиста и оптимиста:

    Песимиста въздъхнал:Лошо,много лошо,
    по-лошо не може да бъде…
    Оптимста отвърнал: Може,може…

  7. февруари 4, 2008 5:08 pm

    Понеже темата ме вълнува, се надявам да напишеш все пак и писанието за Св. Екатерина… Надявам се вече всичко да е добре и да не те връщам към лошите спомени.

  8. февруари 4, 2008 5:16 pm

    Ще се напъна днес утре да събера и подредя спомените. Ако е нещо спешно мога да ти пратя на mail необработен вариант, още тази вечер до утре на обяд.
    А спомените са си спомени от тях не се бяга. Само гледам напред и сем оля всичко да е наред.

  9. СТОЯНОВА permalink
    февруари 6, 2008 11:53 pm

    ПОТРЕСЕНА СЪМ , НО НЕ СЪМ ИЗНЕНАДАНА. СРЕЩАЛА СЪМ ТОЗИ УЖАС В МНОГО БОЛНИЦИ, ЗАЩОТО СЪМ ЛЕЖАЛА : И В МА, И В ИСУЛ. МОЛЯ ТЕ , АКО СЛУЧАЙНО ОТВОРИШ ТОВА ПИСМО ДРАСНИ МИ ТЪЙ КАТО СЕ НАЛАГА ДА ПРАВЯ КОРОНОГРАФИЯ И ДОСТА МЕ Е СТРАХ. НЕ ОТ САМАТА ПРОЦЕДУРА , А ОТ ОПАСНОСТТА ОТ НЕЯ. АЗ СЪМ НА 56 ГОД. И ИМАМ ВИСОКО КРЪВНО ,СКОРО ЗАПОЧНАХА И ИСХЕМИ1НИ ИЗМЕНЕНИЯ. ПОТРЕСЕНА СЪМ ЗА ,,АДА“ НА МАЙКА ТИ И ЗА ТРЕВОГИТЕ ВИ. А ПРЕТЕНДИРАТ ,, ЛЕКАРИ “ ЗА ВИСОКИ ЗАПЛАТИ БЯХ В БРЮКСЕЛ ,СМАЯХ СЕ КАКВО ЗНАЧИ МЕДИЦИНА!!! КАТО ВЪВ ФИЛМА СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ. ЖАЛКО ,ЧЕ ЖИВЕЕМ ТУК!!

  10. февруари 7, 2008 10:19 am

    Аз лично нямам идея какви рискове има в самата процедура. Но в общият случай нещата минават бързо и безпроблемно. В България, колкото и странно да звучи, има добри специалист – би трябвало всичко да мине успешно.

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: