Skip to content

Класации

октомври 30, 2007

Започнах този блог с идеята да не казвам на познати за него. Само един колега знаеше, четеше и ако хареса нещо, го споделяше с приятели. Исках да видя обективно, колко струва писането ми. И до ден днешен съм казала лично за блога си на 5 човека познати. Останалите или са го намерили сами, или им е бил пратен като връзка от някого. Мъжът ми например и до днес не чете този блог. Нито го разпространява.

На същият принцип си оставам и до днес. Не пращам писма до блог агрегатори. Не се сърдя ако ме има или няма в тях. Защото искам да видя колко хора ще ме открият и колко от тях ще се върнат. Чувствам се по-сигурна когато до блога ми са стигнали по случаен път, но са се върнали.

Това е личното ми убеждение, с което не казвам че агрегаторите са излишни. Напротив ползвам ги ежедневно и са ми адски удобни. И се радвам, че не всички хора са като мен.

Гъделче си е обаче да се видиш оценен. И аз като всеки човек имам своето его. И то понякога се нуждае от гъделичкане. И в последните дни е доста погъделичкано от следните две класации:

Първата е Топ 100 на българските блогове от Тодор Христов. Където не знам как изобщо съм се промъкнала. И дали мястото ми е там. Но мястото е почетно 75-то. И си е готино да се намери човек там

Втората е Топ 100 на българските блогове от Дзвер. Данните са взети директно от Технорати. Там съм даже по-напред с материала. До колкото схващам е автоматична, и мястото ми в нея ще скача ту нагоре ту надолу. Така че не цитирам позиция.

Третата е тук и показва извадка на класирането в Alexa. Там пък съм номер 62.

Та така гъделче е да се откриеш на подобно място. Чувстваш че това което правиш, било то полезно или безполезно, е оценено от някого. Но за сметка на това ако отпадна от Топ 100 няма да закрия блога или да се тръшна да рева. Всяка от класациите си има своята обосновка и своя чар. Нямам претенция да разбирам много и не знам коя е по-достоверна.

Неприятно ми стана, че и под двете класации веднага се появиха дискусии, кой къде би трябвало да бъде и защо така. Няма смисъл бе хора да се дърлите. Колкото хора има – толкова мнения и вкусове. Всеки има право да си прави собствени класации. Всеки има право да си каже мнението. Но пък да не го натрапва моля на околните. Колкото повече класации има толкова по-лесно ще се ориентирате около кое място гравитирате. Средно претегленото ви място от 5-6 класации може би ще е най-близо до истината. Според 3-те класации до момента средно съм на 62-63 място.

И все пак нито една класация няма да накара хората да ви четат редовно, ако блога ви не им е интересен. За това по-важни от класацията са читателите ви.

Хубавото от зародилата се инициатива е това, че хора от скоро в блогосферата ще имат интерес и стимул да пишат.

А за мен – покорно благодаря за включването ми и на двете места. Но нито една класация не би ме накарала да си сменя стила, честотата на писане или да си направя блога строго тематичен, профилиран или каквото и да е там. Аз пиша в този блог от сърце и душа. Пиша само за неща, които са ме докоснали по един или друг начин и така ще бъде и за напред. Всички теми тук няма да се сведат само до една област никога. Защото това е моят шарен блог. И такъв ще си остане.

От всички тези безсмислици, които успях да изпиша до тук, най-важното и неспоменато до сега е:

Благодаря на всички, които минават и ме четат. На всички, които коментират. На всички, които и до днес с посещенията си ми дават стимул да продължа напред. Защото ако нямаше читатели, този блог щеше да е изтрит много много отдавна.

Advertisements
19 Коментари
  1. октомври 30, 2007 11:18 am

    Благодаря за линка към класацията и се радвам, че си „вътре“!

    Благодаря и за линка към нашия фирмен сайт!

    По повод „дискусиите“ – аз не мисля да вземам активно участие в малко измислени (или изкуствени) спорове и вече дадох мнението си тук: http://www.alabala.org/256.html.

    Оставям споровете на „теоретиците“ (винаги се появяват такива интересни хора), мен ме вълнуват по-практични неща.

    Успех в блогването!

    Тодор

  2. октомври 30, 2007 11:53 am

    Аз съм един от хората, който те намери ей така, случайно. И който те чете всеки ден 🙂 Харесва ми и начинът, по който пишеш, и начинът, по който мислиш. Не се обаждам често просто, просто защото не ми се иска да се включвам само с едно „Много си права“. А обикновено няма какво друго да кажа, ти наистина си и права, и изчерпателна 🙂 Keep up the good work!

    А по отношение на класациите… Има някои, които са направени с цел да информират. Има други, които се използват като поредния инструмент да се привлекат повече линкове, да се увеличи трафика, да се изкачат в Technorati и Google. Едни са направени съгласно приети начини да се оценява тежестта на един блог. Други комбинират оценките за блог с тези за сайтове, че и биват разкрасявани с коефициент „На мен така ми харесва“. Едни са публикувани на блогове с пълни RSS емисии. Други са при предприемачи, които не уважават достатъчно читателите си и им подават само по 1-2 изречения, „Останалото прочетете на сайта ни при рекламите“.

  3. октомври 30, 2007 2:15 pm

    Страшно мерси за милите думи. Винаги ми е приятно, да знам, че някой се чувства добре тук.

    А за класациите – за мен е все тая. Защо са се разпенили всички само не разбрах. Хабят тонове думи. Да ме махат мен и от 2-те места. И да влиза един засегнат на мое място и готово.

  4. октомври 30, 2007 4:50 pm

    Блогът ти е прекрасен и винаги с удоволствие чета новите ти постове 🙂

  5. октомври 30, 2007 4:59 pm

    Добре, че прочетох твоя пост и проверих в топ 100. За моя изненада и мен ме има под № 88. Аз съм толко задръстен с тоя Интернет, че само Google ми е познато от тия които дават някакъв Rank.

  6. октомври 30, 2007 5:11 pm

    @dzver – много мерси за комплимента
    @kanew – ами радвам се че си се открил. Честито ти място!

  7. октомври 30, 2007 9:17 pm

    Наистина големи полемики станаха около тия класации. Не знам защо толкова се вкарват във филма разни хора дали са напред или назад…

    На мене ми дреме на хурката къде съм, важното е, че има хора дето ме четат. Съветвам те и ти да приемеш същата философия. Щом си имаш читатели, които те намират за интересна, кво се занимаваш с глупости?

  8. октомври 30, 2007 10:29 pm

    Напоследък всички са луднали по някакви класации. Аз си четем каквото си ме влече, без значение къде е в класацията. 🙂

  9. октомври 31, 2007 9:32 am

    @ longanlon – а ти що ми коментираш глупостите, като са глупости а?! 😉

    И изобщо щом темата се коментира и всеки има какво да каже – ами да си го каже който, когато, където и както иска.

    @ Георги – А за тебе дечко не се и съмнявам 🙂 – ти винаги си бил човек с особено мнение. И това ме кефи.

  10. ноември 1, 2007 9:18 am

    Не, Гери, класациите няма да поощрят новите хора да пишат. Ще ти кажа какво ще стане – ще започнат кокошкарски номерца. Което прави класациите по-скоро вредни.

    Вчера … или завчера … след като излезе ТОП 100 на Dzver един младеж, с когото работим на едно място рече „От днес почвам трескаво да обменям линкове с хора – те слагат към моя блог, аз – към техния!!!“ Защото technorati.com от това се влияе. И разбира се аз бях удостоен с честта да ми бъде предложена една от първите сделки.

    longanlon, доста преди тази мания с класациите, пък написа нарочна статия в блога си – ще ви сложа линк, ако и вие сложите към мен. Ма няма „Харесва ми“, „Не ми харесва“… Линк да има. Сега, дано да бъркам, но може да стане по-лошо.

    На 30 окт 2007 at 11:18 am Тодор Христов ти благодари ЗА ЛИНКОВЕТЕ. Не, че си го чела и споменала, а за ш****е линкове.

    Е да де, но моя милост не участва в такива работи и няма намерение да участва. Мартин Заимов посвети публикация в блога си на няколко блога, които са му направили впечатление. ЕДИНСТВЕНИЯТ ИДИОТ от цитираните, който му благодари за отделеното време и вниманието бях аз. Другите благодариха ЗА ЛИНКОВЕТЕ. Смешници …

    Ето, че се разфучах в ранни зори 😉

  11. ноември 1, 2007 11:03 am

    Може и да си прав. Даже все повече подозирам, че си прав. Особено след „егоцентричната класация“, от която се засегна маса народ.
    Едните – защо ги наричали егоцентрици
    Другите – защо не били на по-предни места
    Третите – защо броели и „Аз“ в коментарите.

    Искренното ми убеждение е, че човек ако се бори само за слава ще има някакви сухи цифрички, но няма да има читатели. А който се бори за читатели ще се старае да си ги запази.

    А който към когото иска да слага връзки. При мен връзки се слагат и махат на принципа:
    Чета те – имам връзка за по лесно
    Спирам да те чета (по каквато и да е причина) – връзката се маха

    Другото е самозаблуда. И не си струва. За мен обективен критерий е броят посещения на ден. Ако пада е зле. Ако се задържа или повишава значи пиша добре.

    И само да питам: Ти с какво си „обидил“ wordpress че коментаритети все се маркират като спам? Добре че наглеждам спама да те вадя от там (макар и със закъснение понякога).

  12. ноември 1, 2007 11:36 am

    Не зная за спама. Филтърът, който повечето хора ползваМЕ е централен – http://akismet.com/ Нещо като спам-филтрите на безплатните уеб базирани пощи.

    Забелязах, че отивам в спама след като преди доста месеци захапах един популярен блогър и двата или трите ми заядливи коментара изчезнаха. Понякога не си поплювам и ако отсрещната страна й се е струпало много и е изнервена, както беше в случая, може и да не ме прочете между редовете.

    След това същият човек ми пускал ВСИЧКИ коментари, всички хора, които си преглеждат списъка със спама – също. Не зная защо филтъра не се „досамообучи“ вече да не ме изхвърля …

  13. ноември 1, 2007 12:49 pm

    1-вата версия на класацията беше неманипулирана, освен от SEO блоговете и поради това автентична. От тук насетне състезателите ще почнат да се изкачват. Броят връзки между блоговете нараства с 5-10% на ден (виждам статистика).

    Иначе не съм впечатлен от определението смешник

  14. ноември 1, 2007 1:42 pm

    @Dzver – това за смешници за теб ли мислиш че е?! Аз защо останах с впечатление, че се отнася до масовите истерии с класациите. А ти едва ли си истерясал да гониш Топ1.

    А че първата класация е най-неманипулираната си е факт за всякакви класации.

  15. ноември 2, 2007 5:08 pm

    Чакай да ти кажа и аз, че от доста време те чета (ама си мълча) и те поздравявам за класацията 😉

  16. ноември 5, 2007 8:04 am

    Ами освен да кажа

    „Много благодаря! Трогната съм“

    друго не ми остава

  17. ноември 5, 2007 1:10 pm

    Да – щото Мартин Заимов спомена блога ми и му благодарих с коментар за връзката, не за това че ме е чел, отговор на Георги Фурнаджиев. Все пак човек като пише обиди за останалите рискува да се засегнат.

    Разбира се, Георги не знае много неща и за това не е прав. Най-вече не е прав да пише нападателно, без да е в състояние да извлече какъвто и да е положителен ефект от това.

  18. ноември 5, 2007 1:16 pm

    Аз лично съжалявам, че коментара тук те е засегнал, и се извинявам като домакин, че не съм го предодвратила.

    Което идва да покаже, че трябва по внимателно да следя коментарите си може би, за да няма обидени хора…

Trackbacks

  1. Какво се случи, след като публикувах класацията “Топ 100 на българските блогове”? | Блог за блогове - Alabala.org

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: