Skip to content

Хлапето чете

октомври 5, 2007

Вчера взех детето по-рано от занималня. Заведох го в болницата да приберем баща му, който чакаше един рентгенолог там.

Докато чакахме вкупом, детето седна, извади си книжката от раницата и започна тихо да си чете.

Advertisements
11 Коментари
  1. октомври 6, 2007 12:34 pm

    Ами браво на младежа! 😀

  2. октомври 6, 2007 8:44 pm

    Е, интелигентно отроче явно ще отгледате 😉

  3. октомври 6, 2007 10:07 pm

    Третия внук е 6 години + и разбрах,че е почнал да чете, когато преди 3 месеца ми прочете на цигарената кутия: „Пазете децата:не ги карайте да вдишват Вашия пушек.“ Изслушах и лекция против пушенето.

  4. октомври 7, 2007 6:22 pm

    Светло ти става някак, нали? Такива приятни изненади, поднесени в най-нечаканото време от хлапетата, най ни радват и се помнят дълго! Бъди сигурна. 🙂
    Не изключвай възможността да е наизустило по-голямата част от текста, понеже си му чела същата книжка поне 20 пъти. Но пък онова, което е наизустило с думичките, после ще се превърне в истинско познаване на буквите, истинско четене и в истинско умение:)
    Наблюдавай го повече и сигурно ще се изненадаш и от други постижения! И не забравяй да ги споделяш – и аз се радвам с теб 🙂

  5. октомври 8, 2007 8:59 am

    Простичко казано, хлапчо си знаеше да чете, но не обичаше да го прави.

    Този път обаче прояви самоинициатива и явно все повече харесва четенето. Другото готино е, че си чете на ум и пита за непознатите думи в текста и се интересува.

    Нели, книжката е чисто нова, специално за него и никога не съм му я чела 😉 Познай кой е имал в детството си подобни изпълнения и се е поучил от тях. Само непознат текст за малките хитреци 🙂

  6. октомври 8, 2007 9:00 am

    @kanew – Да са ти живи и здрави внуците, всички все приятно да те изненадват!

  7. октомври 8, 2007 2:30 pm

    Браво на детето. Използвай момента – виж какво го интересува и деликатно го насочи.

    Едно време майка ми вдигна ръце от мен, непрекъснато и мрънках да ми чете разни работи. Изнамери един буквар и ме научи да чета. Да съм бил на 6 без малко. Освен, че си осигури спокойствие избра и най-добрия изход. Можеше просто да ме навика да не я занимавам.

    Каква е книжката?

  8. октомври 8, 2007 5:14 pm

    Е, тогава си заслужава да му измислиш повод за голяма почерпка! Браво!
    Все се мъча да втълпя на моите ученици, че да прочетеш нещо, значи малко да си поотвориш капаците на очите. Който чул, чул; който иска да чете – чете. Другите – ами да си му берат гайлето!

  9. октомври 9, 2007 7:17 am

    Книжката е с едни къси приказки за Хитър Петър и Настрадин Ходжа. Привлича го факта, че са къси и когато се увлече, не усеща колко много е прочел.

    Иначе съм се подготвила с много енциклопедии, които в момента са му страст по същата причина – темите са къси и разнообразни.

    Майка ти е била много права да не те навика. Ако знаеш какво количество детски книги сме изчели за последните 8 години – някои хора за цял живот не са чели толкова. Но при нас това беше част от дългосрочна стратегия за създаване на интерес към книгите.

    Ха дано сме успели.

    @ Нели – и аз само за това си мисля – как да го изненадам приятно.

  10. октомври 23, 2007 8:18 pm

    И как го изненада? Нали не си забравила да му спретнеш малък празник – „просто ей така“?

  11. октомври 24, 2007 8:27 am

    За съжаление не остана време за изненади. Бурни непредвидени събития отложиха веселбата. Та чак тази неделя си получи мечтаното ходене на кино с бонуси край него.
    А за извънредните събития и новини заради които изчезнах, ще разкажа скоро тук.

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: