Skip to content

Здравната ни…

септември 21, 2007

реформа, система или както го наричат там, в действие.

За пръв път от 8 годни личният ми лекар явно има личен проблем и отсъства цели 4 дни. В един от тях решава да се разболее синът ми.

Случката на кратко:

Втори сме на опашката за преглед пред кабинета. Сестрата веднага уведомява заместващият лекар, който е готин.

Обаче пред кабинета му моето хлапе и още едно същия размер, с температури и двамата, изчакват опашка от поне 4 баби, дядовци и лели. Което отнема 1 час и 30 минути.

Следва преглед диагноза, но за болнични трябва да се отиде при сестрата, където чакат още Х(хикс) баби лели и т.н.

Лекарят специално се обажда на сестрата, че сме за болнични да минем преди всички. Тя казва да.

Опашката обаче не се трогва от болни деца. Всички са спешни, няма да пуснат никого. Един за картон, друг за ваксина, което не може да се отложи с 5 мин.

Как да е (с много наглост и пререждане) докопваме се до заветния болничен и се прибираме след 2 часа киснене в болницата.

Днес обаче хлапчо е по-зле. Ние това ниво сме го играли и знам че имам само един избор: да му се постави инжекция.

За съжаление, новата болнична сграда няма телефони от май месец, защото БТК не незнам какво си.

Преди да хукна на там с дете с почти 40 градуса искам да съм сигурна, че няма да чакам. Но няма как да го проверя.

Звъня на позната частна клиника: „Ние вече въобще нямаме педиатри“

Но услужливо ми дават ГСМ-то на педиатър, който не си държи телефона включен освен когато е в кабинета си явно.

Звъня в едно ДКЦ.Дават ми номера на педиатъра който е дежурен. Каката или лелята, след като и обяснявам, че искам една инжекция церукал и да не чакам пред кабинета, ми казва:

„Ама защо? Ама как така. Ама не може ли без инжекция. Ами търсете неотложнот звено. Те да се оправят.“

Питам за номера на неотложното, тя не знае и никой не знае.

Качавам се на колата и хоп в поликлиниката. Като по чудо няма никого. Сестрата която си ни знае, ме посреща с разбиране казва като го заведа да нахълтам нагло. А дозата ще уточни със заместващия лекар.

Който освен това ще направи и консултация на място без да чакаме този път. И то по мое настояване.

Купих си ампулата, прередих един господин доста безпардонно. Все пак детето беше на ръце през цялото време и с много повръщане.

Човека излезе свестен. Вместо да се сърди ни пожела бързо да се оправим.

Изливам си го тук, защото няма къде другаде.

И както казах на Иринка вчера: „Кофти е човек да има свястно ДжиПи. Няма никакъв резервен вариант.“

Ако личният ни лекар случайно чете тук: Докторе да знаете, че супер много ми липсвахте в този момент. И дано сте отсъствали по приятен повод.

Advertisements
4 Коментари
  1. zlatkata permalink
    септември 24, 2007 9:00 am

    Бързо оздравяване 🙂 И нашето джипи е много свестен доктор,но винаги като се видим си пожелаваме да се видим на по бира,не по работа:))

  2. септември 24, 2007 1:24 pm

    аз съм привилегирован – родителското тяло ми е джипи 🙂 а опашките, от опит знам, се състоят главно от баби, които чакат за рецепти.

    Ако си болен и пред кабинета няма други млади хора (които не са там, щото са здрави), трябва директно да нахълташ, пререждайки всички баби, без да ги питаш. На мен са ми вдигали скандали, когато съм ходил да оправям компютъра на майка ми – щото видиш ли съм влизал, без да ги изчакам. Тъй или иначе, няма да ти скочат на бой, влизаш без да се обясняваш и ако трябва да чакаш – от вътре ще ти кажат „чакай“.

  3. септември 25, 2007 8:15 pm

    Висока температура и продължително време-ние звъним в Пирогов.Така открихме ,че най-малкото внуче има менингит.Това съм го поствал.
    Иначе, искрени пожелания за бързо оздравяване.

  4. септември 26, 2007 3:57 pm

    Нашето GP е педиатър.

    Като и звъниш на мобилния след малко се обажда тя.
    Има друг проблем жената – беше успяла с нЕк`во програмче от Здравна каса да ми смени ЕГН-то, та се наложи да си го връщам с 38 градуса температура от Здравна каса преди две години. Дадоха ми го. Благодаря им.

    Вече сме в друга възраст, но подкрепям Г-н Канев – имаш ли грижи – в Пирогов, там са професионалисти и не са ни върнали, рушвети не са искали – даже ще си поискам намаление за оборот – то на бяха апанецити, счупени ръце, глави, планови операции и прочее – имам наблюдение за многогодишен живот на 5 човека.

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: