Skip to content

Няма ток, няма вода..

септември 17, 2007

викаше зайчето в един соц виц.

Нищо ми няма: панталоните ми ги няма, парите ми ги няма…  – гласи друг актуален виц.

Погледнато през призмата на започващото училище:

  • Нямаме учебници
  • Нямаме стол
  • Нямаме програма

Много организирано няма що. Поне откриване имахме.

На всички тези неуредици отгоре, смятали да правят мълчалив протест. В час само щели да пишат без да говорят. Искам да видя, как първолаците четат от дъската в първия учебен учебен ден.

Сбъркана е цялата система, не само заплатите им. Ама те само за заплати протестират. Не чух никъде, че с увеличаването на заплатите ще отпадне нуждата от частни уроци. А по мое време частни уроци взимаха, само учениците с проблем. Тези които или ги мързи, или не могат да се справят добре.

Останалите се изучихме без грам частен урок.

И да не ме разбират погрешно учителите: колкото и пари да им дадат, все са малко за зверилника, в който работят. Проблема е, че малко останаха истинските учители. Тези, които наистина си заслужават парите. А аз на безхаберни и безразлични хора, които работят това щото другаде не ги искат, пари не искам да давам.

Advertisements
4 Коментари
  1. септември 17, 2007 4:29 pm

    Оня ден не ми зашиха устата, ама днес – може.
    Аз съм на същото мнение относно частните уроци. Аз и много други като мен без да ходим на уроци – сколасахме. Но си права, че се говори само за заплати. Ама в наши дни кой работи за едната слава? Проблем, който като че ли никой не вижда, е според мен следното нещо: навсякъде се говори за подготовката на учениците за един или друг изпит или матура, или състезание.
    Абе, аланкоолу, що никой не говори за това как са им отворени на децата очите за света, за науката, за изкуството – на всеки според интересите му. Изпитите ще минат и ще заминат, оценките ще си бъдат само някакви цифрички в прашасалите бележници и дипломи… Важно е какво имат в главата, доколоко бързо и на място могат да използват наученото в учебните години, дали са им махнати капаците от очите и … куп други важни и сериозни неща!
    Аз съм благодарна на своите учители, които ме научиха да търся новото, интересното, да уча и чета цял живот. И съм забравила кой какви оценки ми е писал – защото важното е друго.
    А иначе и учителите работят за пари!

  2. септември 17, 2007 4:32 pm

    Днес ми е толкова черно пред очите, че ми се ще да хвърля всичко и да отида да мия я чинии, я тоалетни.
    В България свобода на мнението, на словото и на поведението – няма.
    И май само се плюнчим тука бе никакъв резултат 😦

  3. септември 17, 2007 4:52 pm

    И на мен ми е едно черно, едни неуредици ни гонят. Но ще ни мине. Само дето няма ние сами с теб да го оправим тоя хаос.
    Но не ни пречи да си кажем мнението на всеослушание.

  4. септември 18, 2007 3:35 pm

    Изрично бях предубедена… Вчера бях на косъм от това да си „хвърля шапката“, ама се чувствам ангажирана и ми е кофти. Ама като си кажа мнението и да ме режат – скоро може и да гръмна.
    Знаеш ли, работила съм и в други сфери – и спо-интелигентни и начетени хора, и с по-простички, но главата ми все е била заета от мисли кое, как и защо в … училище. Когато започнах да даскалувам в едно забравено от бога селце, един колега турчин ми казваше: „Даскале, даскале, щом почваш от тук и не се уплаши, и не избяга след втория месец, значи си подкована да бъдеш даскал.“
    Та така!

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: