Skip to content

Здраве-какво?

август 21, 2007

Каквото и да е сегашното със сигурност не е здравеопазване.

А конкретният повод е посещението ни при един дофтор. И най-вече невъзможността да го посетим.

Защо ли? Обадихме се. Проверихме че работи до 19:00. И за да не ходим в последния момент си тръгнах с разрешението на шефа в 17:15 от работа. В 17:49 бяхме на линия. И се оказа, че доктора си бил отишъл вече и приключил за днея. Да сме дойдели утре сутрин той бил от 07:30.

Днес сутринта зависнах от 07:25. Проверих и работното време на доктора. Вчера е бил до 19:30. Което е час и 45 минути по-ранно тръгване от работа. А днес беше от 07:30, „ама той преди 8 не идва“ казаха редовните му пациенти.

Аз не знам какво е това безгрижие и безхаберие и как може човек да си тръгва когато му скимне. Още не ми го побира главата.

Мога още много да напиша по темата. Но след като цензурирах написаното остана само

бибип бибип бибип ….

Advertisements
4 Коментари
  1. август 21, 2007 12:27 pm

    Това за личния, нали? Ние отдавна не го бип-бип за круша него. Ходим си при енда хомеопат (ка) – обаждаме се, казва ни кога има свободен час и готово. И“ тя самата не обича да и висят болни в чакалнята. А като има спешен случай – налага се да почакаме, но не си тръгва ако има пациенти. пък и да няма – чака да и свърши заявеното от самата нея работно време!!!

  2. август 21, 2007 12:40 pm

    Не е личния. Личния ми е хипер точен и отговорен човек. Звъняла съм му в 11 през нощта. Идвал е посред нощ у дома. Когато и да го търся ако трябва ме чака след работно време. Имам страшен късмет с него.

    Този е един невролог. Ама докато го чаках него установих че не е само той. Масова практика на „специалистите“.

  3. август 21, 2007 12:44 pm

    На специалистите … бииийп, бииийп… майката… Миналата седмица един доцент във ВМА-то така ме прее*а, 2 дни поред го гоних за един преглед. Ще се изключваме ми се струва…

  4. август 21, 2007 5:02 pm

    Старите хора казват, че ида не си болен, влезеш ли в ръцете на докторите, ще се поболееш. Аз затова си трая. Опитвам със самовнушение.

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: