Skip to content

„Не карам пил“

август 15, 2007

Глупавите кампании като „Не карам пил“ или „Ако си пил слез искам да стигна жив!“ са само средство да си изплакнеш очите и да си измиеш ръцете.
Имам чувството, че всеки стикер е само начин човек, който иначе нарушава точно това правило, да си купи съвест, показвайки се съпричастен.

– Ето ме вижте и аз си сложих лепенка на колата.
………….
– Не бе аз снощи по изключение след 3 водки се прибрах с колата, нямаше как да я оставя.
………
– Е наистина беше на забутано място, ако ми я беше свил някой?
…………
– Ама то вечер, няма много народ по улиците, пък и аз бързо карах, да се прибера по-бързо в къщи. Да не ме срещне някое ченге…
………

И така до безкрай. Мисля, че всеки може да си сложи свои реплики на мястото на точките и ще стане много достоверен диалог.

Същото е и с неправилното престрояване. Същото е и със завоя на червено, ‘щото нямало коли. Същото е и с „много бързам, аз не съм като някои да мога да седя по 10 минути на светофара.“

А колко лесно било да си успокоиш съвестта купувайки си една лепенка. Всички виждат колко си съпричастен колко искаш да помогнеш. Как популяризираш… А какво всъщност популяризираш а? Една изтъркана фраза в която дори ти не вярваш. Нещо което дори ти не спазваш.

Аз пък си нямам лепенки. Никакви лепенки по колата. И не ги популяризирам. Предпочитам вместо да си лепя лепенките, да не карам пила. И не го правя.

След като всички викаха какво толкова една бира, реших да проверя какво му е толковата. Изпих половин бира и се прибрах в къщи с колата. Установих, че дори половин бира ме прави по-спокойна на пътя и ми забавя рефлексите. От тогава не пия дори глътка, ако съм с кола.

Бях на купон наскоро, всички ми викаха: – Една глътка поне за наздраве!?

Отказах и ще продължа да отказвам. Това правя аз и без лепенките и без кампаниите. Не ходя да казвам на хората да не пият като карат. Предпочитам да им го показвам. Ако ги видя пияни не бих им дала да се качат в колта си. Предпочитам да показвам как не се кара пил, отколкото да ръся умнотии и след това да скачам в колата в нетрезво състояние.

П.П. Ето и бонус към темата: Неподозирана от мен листовка която Поли ми изпрати.

Advertisements
9 Коментари
  1. август 15, 2007 3:31 pm

    Никога не съм карал кола пил, наистина.
    Но съм карал колело няколко пъти. И точно защото знам какви са ми рефлексите, не съм карал кола…

  2. август 15, 2007 3:35 pm

    Жалко че не съм карала колело като хората никога, за да мога да мина по твоя път. Но определено ме биеш с полвин бира както се вижда. И браво!

  3. август 15, 2007 4:49 pm

    Преди да стана шофьор най-много се притеснявах, когато на собствения ми мъж му се случваше да показва мачовско поведение, като пие САМО една бира и после да кара. Сега нямаме такива поводи за караници и мърморене, щото имаме алтернатива. но съм съгласна, че е по-здобре да показваш правилното поведение, отколкото да парадираш с думи на съпричастност.

  4. август 15, 2007 4:51 pm

    Ой, забравих да споделя, че както ти каза, стикерите не помагат. Те по-скоро ми напомнят за някогашните индулгенции. Даваш някоя пара и спиш с чиста съвест…

  5. Дени permalink
    август 15, 2007 6:14 pm

    Аз съм карала пила, което не е повод за гордост. Всеки греши, но и сам избира как да реагира на грешката си. Знам обаче, че когато ми се спи съм точно толкова опасна, колкото и когато съм пила една бира. А много хора не спират да карат, когато са на предела на възможностите си! Всичко е въпрос на воля. Оправдание винаги има, но то не връща човешките животи.
    Когато говорим за лепенки, има една която бих носила с гордост. Винаги спирам на пешеходна пътека! Автомобилът е средство за придвижване. Пешеходците са винаги с предимство, но нека да научим децата си къде и как да пресичат улиците! Баба ми няма шанс, но децата да!

  6. август 15, 2007 7:04 pm

    @ Дени – привет следпочивно първо.

    Съгласна съм и за сънените, преуморените и всички други фактори които те разсейват. Човек или сяда бодър безалкохолен и концентриран или си намира алтернатива според мен.

    За „спирам на пешеходна пътека“ съм съгласна с едно малко уточнение: имах случай при който за да спра на пешеходната пътека безопасно за пешеходеца, ми се наложи да навляза в насрещното. Защото зад мен една нагла и глупава кака, след като видя че намалям, реши да ме изпреварва. Отказах я нарушавайки закона.

    За съжаление това което помогна при нея при някои щофьори не върви. И тогава е по добре да не спреш отколкото да дадеш фалшива сигурност на пешеходеца и да го отнесат пред очите ти.

    А за децата си много права. За моето се старая. Надявам се и другите родители да го правят.

    @Нели – Радвам се че си имате алтернатива и всички са спокойни.

  7. Дени permalink
    август 15, 2007 7:36 pm

    О, права си 🙂 има нахални каки и батковци 🙂 просто трябва да ги научим, че пешеходните пътеки са с предимство, а не случйно на пътя!
    Добре заварила и на теб!

  8. Киро permalink
    август 15, 2007 8:31 pm

    Абсолютно си нарушила закона. Справка: на показаната от теб листовка – въпрос 6а 😉

  9. август 15, 2007 9:41 pm

    Аз наскоро бях в едно задръстване, което ми изпи силите. Станах и нервна, и почнах да треперя, и реакциите ми доста се промениха от обикновено. Тъкмо прибирах децата от гости при баба и дядо – с две колелета в багажника на Корсата. Нито ми се приказваше, нито ми се слушаше. Щом се прибрах – душ, сън – и бях нова.
    Но си беше гадно преживяване.
    Смятам обаче, че с трупане на опит и отговорно поведение на пътя – ставаме по-добри.
    За малко освежаване на обстановката имам следния коментар

    още не мога да включвам в коментар хипервръзки :S

    Гери: Оправих ти го сега ще ти изпратя писъмце как точно става 🙂

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: