Skip to content

Безумието по пътищата

август 15, 2007

Да започнем с факта че едва ли съм перфектен шофьор. Подобно животно няма, няма и да има. Околните твърдят че съм добър и внимателен шофьор. Аз смятам, че може и по-добра да стана в бъдеще.

Когато си купихме колата избрах ненатоварен участък от път и време в което да проверя колко вдига. И така на два пъти наруших закона. Заради едното любопитство. Изкючая това карам в ограничението +/- 2-3 километра. Който може да го закове по-точно да заповяда.

Блъснах едно дърво и отнесох едно огледало, поради неопитност. Но нито дървото, нито огледалото са се оплакали. Което води до чисто досие в КАТ.

След като всички викаха какво толкова една бира, реших да проверя какво му е толковата. Изпих половин бира (отново в подходящо време да няма много коли) и се прибрах в къщи с колата. Установих че дори половин бира ме прави по-спокойна на пътя и ми забавя рефлексите. От тогава не пия дори глътка, ако съм с кола.

След всички експерименти, вече си мисля колко тъпо е било дори да се опитвам. Само с едно нещо никога не съм правила компромис – коланите в колата. Който се вози в колата си слага колан. Иначе не тръгвам. Защото дори и той да си поеме глобата, точките ще са си от моя талон.

За цялото ми шофиране са ме спирали 5 пъти полицаи. И 5-те пъти не бях в нарушение.
– По време на акция за гражданска отговорност.
– При някаква сутрешна проверка на малка квартална улица. – Тук бяха много разочаровани. Бях на къси и с колан. А сина ми беше в детска седалка. Отказаха се да търсят повод за заяждане.
– 11 часа вечерта на прибиране от аптеката – пак бях с колан и ги разочаровах.
– Към 18 часа. Не знам за какво проверяваха, но си имах всички документи и пак си ме пуснаха нормално.
– На извъгнрадско посред бял ден без нарушение за цитирам „Рутинна проверка“. Наистина си беше рутина и за тях и за мен.

Никога никой не ми е искал пари и никога не съм плащала на някого. Освен това и да съм в нарушение няма да дам пари, ще си понеса наказанието.

Защо написах всичко това ли? Може би защото ми писна от масовата истерия в последните дни с коментари от рода:

  • „На всеки се случва“
  • „Всеки би си платил за да отърве глобата“
  • „Ти никога ли не си….“

Да на всеки се случва. Въпросът е какво избира този всеки след първата случка?

  • Да се почувства безсмъртен
  • Да си каже – Много съм готин прецаках ги. Ще ги прецакам пак
  • Да се замисли и да се поучи от грешката си.
  • Да си признае честно и да се стреми да не я повтори.

Само дето е по-лесно да видиш сламката в чуждото око, а не гредата в своето.

И е много „тузарско“ да прекараш някого. Да погазиш закона. Да се чувстваш над него.

Но имам познат на когото му отне половин година и 7 ремонта за да каже „От както спазвам правилника, съм по-спокоен и по-добре.“ Дано повече хора стигнат до този момент – за предпочитане живи и здрави.

Advertisements
9 Коментари
  1. август 15, 2007 9:32 pm

    За сламката и гредата – абсолютно точно. Не знам дали е характерно само за нас – българите – но ние обичаме да казваме, че все другите са ни виновни. Обикновено когато изтъкваме нещо лошо то не се отнася за нас самите и за присъстващите на разговора.
    Хубаво би било поне пред себе си да си признаваме, че и ние имаме слабости.
    За осъзнаването на твоя познат – щом за половин година е успял – добре! дано повече хора са като него.

  2. август 15, 2007 11:16 pm

    В предпоследния акт, когато ми взеха точки писах следните възражения:

    – Полицай …. ми махна с палката едва когато подминавах патрулната кола и с рязкото спиране създадохме предпоставка за ПТП
    (оня ми каза: – „Ей това ABS-а голяма работа…“).
    – Пред мен се движеше автомобил Марка …./Номер СА….. със същата скорост, но не беше спрян
    (лесен номер беше и го запомних).
    – Времето на радара показваше, че скоростта е отчетена преди 7 минути
    (според моите 3 часовника, а имам и антирадар на X, K, Ka честоти).

    Всичките възражения си бяха абсолютно верни. Въпреки това ми взеха 100лв и 3 точки.

    В последствие разбрах, че до 24 часа след писането на акт, можеш да „дописваш“. След време пак… бях виновен, пак акт. След 20-ина часа, отидох в КАТ, малко висях по гишета и успях да допиша, че л-т Еди-Кой-Си и неговия колега са били видимо в нетрезво състояние и са ми правили неколкократно намеци за пари…

    „Много съм готин прецаках ги. Ще ги прецакам пак“
    Да, прецаках ги. Шибаната държава не ми зачете напълно коректните възражения. Защо тогава са сложили поле за възражения?

  3. август 16, 2007 10:43 am

    Георги, мисля, че е добре да знаеш това занапред:
    http://psabev.blogspot.com/2007/08/blog-post_16.html

  4. август 16, 2007 10:45 am

    Дечко а ти защо им даваш поводи да се хванат за нещо изобщо?

    Иначе съм съгласна с теб – държавата гледа да те прецака, това те дразни.

    Обаче ако само гледаш да я прецакаш се въртим само в един порочен кръг и по-добре няма да стане… Търси си правата в случаи като горните, намери свидетели, ходи да се оплакваш.

    Шефа на КАТ-ска някаква служба, специално ми изрови закона и разпоредбите за неговото прилагане, за да ми докаже, че е прав да ми вземе пари при преиздаване на откраднати документи. Бях му вдигнала скандал и казах, че няма да платя и стотинка докато не ми го покаже черно на бяло. Рови 20 минути във всякакви бумаги, но накрая ми показа. Платих като поп вярно, но поне знаех че има законово право.

  5. август 16, 2007 10:52 am

    @Петър – Мерси за инфото 🙂 Добре е човек да знае правата си в случай, че се опитат да го рекетират.

    Имах позната, която в един следобед на 2 пъти са я спрели на едно и също място и двата пъти радара показвал 77 км/ч.
    Обясняваше че първия път не се усъмнила, защото наистина карала бързо. Но на връщане имала една на ум и спазила ограничението 50, ама пак я спрели и пак със 77км/ч?!
    Ей на нея щеше да и е супер полезно ако го знаеше тогава…

  6. август 16, 2007 2:59 pm

    Не съм дребнав и не съм за 100лв. Един ден на някой точно толкова няма да му стигат за лекарства … но това е друга тема.

    Просто цялата ситуация е ненормална…

  7. август 16, 2007 3:15 pm

    не говорим за парите, а за това след като си прав да си отстояваш правото, колкото и време да отнеме. А не да им го върнеш когато не си прав.

  8. август 16, 2007 4:33 pm

    Това което казваш има смисъл ако всички го правят така. Иначе тупаните ще си кажат:
    – Абе тоя идиот верно се оказа прав, ама как го размотавахме цял ден…
    Въобще дреме им на шапката кои си и за какво се бориш. Неприятно, но факт.

  9. август 16, 2007 4:38 pm

    абе не е така. Днес ще сме аз и ти. Утре като види съседа как ние сме успели ще се пробва и той. После на съседа жена му. След това на жената колежката… И започва да има светлина в тунела…

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: