Skip to content

Дарители (гневно)

юни 6, 2007

Гневното е уточнение, за да не очаквате нещо мило и нежно.

Да болно и гневно ми е на душата и искам да го споделя тук.

Провокирана от тази тема на Григор и коментарите под нея, реших да оттида на страницата с дарители към  „ЦЕНТЪР ФОНД ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ДЕЦА„. От там реших да разгледам какви и кои са дарителите за месец март тази година. По долу ви представям извадка:

820    Анастасия Славкова    1000
1934    Антонио Петков Танков    10
1048    Борислав Иванов Пашов    100
1366    М-ВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО    61
1418    М-ВО НА ЗЕМЕД.И ГОРИТЕ    24
1581    М-во на културата- Й. Мишев    2
1582    М-во на културата- Л. Димова    1
959    М-во на труда и социалната политика    34

Да ви прави впечатление нещо?! Защото на мен ми направи много впечатление и много лошо впечатление.

Странно как едно министерство като това на ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО за месец може да дари „цели“ 61 лева нали? Още по-странно е как не са им намерили на тези пари приложение: я за нов автомобил, я за някой стол на шеф?

И от чии ли сърца са се откъснали тези пари?! Едва ли министъра е дал от „мизерната“ си заплата…

Срамно, грозно и обидно е господа министри и други около тях. Всеки човек от останалите е отделил от скромните си доходи или ако е имал възможност е дал от сърце колкото може за да помогне на деца в нужда.

А вие така по задължение и да се каже че сте дали?! Дори разрешенията, които фонда очаква от вас, се бавят докато някой не ви притисне в ъгъла или докато не стане твърде късно.

От кого и от какво пестите? И как заспивате спокойно вечер? А за вашите деца пак по същите мъки ли минавате? Господ никому да не дава да се разболее в тази държава. Защото е по лесно да умреш отколкото да се излекуваш.

Това е откровенна гавра така да знаете? Защо се подигравате така с народа?! Защо се подигравате така с децата?! Ако не за друго помислете, че като ни уморите всичите няма кой да ви плаща данъци и заплати… Ако не за друго заради собствените си топли работни места и заплати вземете да направитенещо полезно, да се погрижите за децата.

Хората отдавна са казали че умният управник прави народа си богат и задоволен с идеята, да може после спокойно да краде от този народ.

Не искам да не крадете – искам само да поумнеете един вид!

И накрая една молба към четящите: От тук не минават много хора. Едва ли много ще прочетат писанието. А и аз не искам това. Моля разпратете страницата с дарители и кратък коментар на ваши познати. Нека повече хора видят този позор. Нека повече хора се замислят. А след това с идеи и предложения ми се иска да се съберат в блога на Григор за да помогнем на нашите деца да живеят по-спокойно и по-добре.

Advertisements
15 Коментари
  1. юни 6, 2007 10:59 am

    Гери, никой не трябва да говори така на дарител. Пък бил той и в лицето на един ояден министър.

    Дарителят, по принцип, е някой който доброволно взема решение да дари известна сума на дадена кауза.

    Гневът ти би бил справедлив, ако прочетеш бюджета и видиш там какви суми отиват по различните пера. Защото там е голямата мизерия.

  2. юни 6, 2007 11:22 am

    И аз като дарител давам колкото мога и когато мога или преценя че искам. И в това няма нищо лошо.

    Но след като едно министерство прокламира безплатно здравеопазване за деца, после прави фонд за подпомагане на лечението им, след това бави разрешенията за отпускане на средства от фонда, а накрая вместо да го субсидира и то стабилно внася някакви дарения, които звучат „странно“ да кажем, не мога да мълча.

    Ако дарителите от министерството са частни лица, те не трябва да застават зад името на министерството. Когато дарението идва от една институция (не физическо лице) и то институция, която трябва да се грижи за опазване на здравето ни, за мен е нелепост и звучи като подигравка.

  3. юни 6, 2007 12:04 pm

    Помисли си – по-добре да дарява, или хич да не дарява тогава?

    Вероятно това са остатъчни средства от някой банкет, огризките така да се каже. Или това са средства, събрани от служителите и внесени накуп. При всички положения аз отказвам да приема това като „официално дарение“ 🙂

  4. юни 6, 2007 12:38 pm

    Виж – дори и да дарява ако ще е с такива суми или да е персонално всеки човек колкото могъл и искал или да е неофициално.

    Че така както са го пернали и с големи букви само боде очите и дразни на фона на другите.

    Аз когато съм го правила съм се опитвала винаги да съм анонимна и името ми да не се споменава никъде. И до сега съм успявала. Като си обявяват източника пишат „Пожелал да запази анонимност“ и толкова.

    Защото все пак прозрачността и отчетността е важна и е добре да се видят всички приходи, а само да ти заменят името с нещо фиктивно например.

  5. юни 6, 2007 12:40 pm

    Все повече хора със сериозни заболявания започват да зависят от дарители… Не отива на добре работата…

  6. юни 6, 2007 1:40 pm

    @ Дончо – за да съм съвсем ясна ето ти пример от отчета за дарения за 2006
    679 Министерски съвет- Служители 1753
    Културно са си го написали хората „Служители“ – каквото могли това дали.

    @ Не е на хубаво Жорка ама е факт. По-добре да не си затваряме очите и да викаме само трябва нещо. Аз още не мога да излисля какво трябва но поне се замислих. Дано с повече хора и повече мислене променим нещата и здравеопазването да стане наистина „опазване“

  7. юни 6, 2007 2:08 pm

    в случая мисля, че знам как става работата:

    минава служител на въпросния фонд през офиса на министерството и казва „дайте за децата“

    след това всеки служител там се бръква кой с по лев, кой с по два и събраното го записват като „Министерство на блабла – 61 лева“

    затова и някъде има суми от по 1, че и 2 лева, което на пръв поглед изглежда доста странно

  8. юни 6, 2007 2:21 pm

    Виж това не ми е хрумвало… Но е валиден аргумент.

  9. юни 7, 2007 1:32 am

    Уви, най-често е това. Самото министерство, което иначе харчи бая солени суми за банкети и разкоши, често не дава пукната пара. Дадените от негово име суми всъщност са събрани доброволно от секретарки, чистачки, служители със скромни заплати. Затова са скромни…

    Затова не мисля, че в този фонд е спасението на децата. Защото благотворителността трудно ще събере дори една десета от това, което даваме с данъците си гарантирано всяка година. Но отива в държавния бюджет, и там се преразпределя за… знаем какво.

  10. Люси Атанасова permalink
    юни 7, 2007 4:50 pm

    Думата дарители ми привлече вниманието. Фондацията, в която работя, набира дарения за много и различни каузи, като започнахме точно с лечението на деца – това искаха дарителите най-много.

    Целта ни не е да оправим и спасим положението, защото сме прекрасно наясно, че с дарения няма да стане. А да предложим на дарителите свобода на избора за какво да дават и сигурност какво става с парите им. Между другото, нашият малък фонд продължава и в момента.

    Въпросният държавен фонд взаимства един подход, на който ние сме пионери в БГ – „по ведомост“. Но както виждате сами – смешно е служители на същото това министерство, което това му е работата, да даряват. Както и от други министерства САМО. Защото фондът, уважаеми, е държавен и защото нищо от смисъла на този подход и разпределението на ролите не е спазено в него. Държавата не й е работа да се занимава с дарителство, а с данъци. Изобщо логиката на т.нар. гражданско общество включва разделение на функциите, но нашата държава реши, че не може то така – да остави на някакви не-държавни организации да се занимават с този фонд, при положение, че първите вноски в него са от държавата.

    Знаете ли, например, че имаше години, в които фондът приключваше с излишък? А знаете ли, че има доста случаи на чакащи деца, на които същия този фонд отказва, с мълчаливо протакане, докато навършат 18?

    Нещо като втора серия: стартирахме „дарителски смс“. Оригиналната идея е да се дарява за каузи на организации – в момента са активни 3 – софийската зоологическа градина, старозагорския център за спасяване на диви животни (единствен в страната) и един полурухнал манастир. Но. Схемата ще дава възможност за включване на хора, които набират пари за лечение в чужбина, под и над 18 години. Само чакащите за бъбречна транспалнтация са 500. И много от тях, абсолютно в правото си, ще се обърнат към дарителите да им пратят смс-и. Защото това е крайният резултат: тези хора, и още много, много други – се надяват за живота си на дарители, освен на чудо някакво. Но не и на системата за здравеопазване.

  11. юни 8, 2007 9:38 am

    А аз продължавам да неодумявам – защо, наред с всичко друго, се правят кампании само за децата? Ами двайсет и осем годишната болна от левкемия майка на две дечица, тя какво? Защо тя няма право да се възползва от някакъв фонд ли ще е, кво ще е, за да се лекува? Децата сираци ли да останат? А ако няма деца, същата тази жена пък съвсем ли да я отпишем? Няма ли право да живее? И изобщо ква е тая миазма, питам?!

  12. юни 8, 2007 9:58 am

    Мрфичка, защото нас „старите“ вече са ни погребали колкото и грозно да звучи е факт. И аз смятам като теб, че всеки има право да живее.
    Но това за мен е една отделна тема в съвсем различна плоскост от дарителството като акт. Може ако ми остане време и по нея да пиша… И там имам много какво да кажа.

  13. Люси Атанасова permalink
    юни 8, 2007 4:55 pm

    В http://www.dmsbg.com можете да видите първата кампания за една дама на 33. Ще има и други, скоро. И то много.

  14. юни 8, 2007 10:49 pm

    Защо само деца?
    Ами за това ни стигат силите. Ако започнем кампании и за възрастни, съвсем ще закъсаме. И ефективността ни ще падне значително.
    Това можем – това правим.

Trackbacks

  1. blog.doncho.net » Blog Archive » Фонд за лечение на деца

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: