Skip to content

А какви изпити имаше едно време…

май 18, 2007

Провокирана от написаното от Иринка, реших да разкажа за моя изпит за шофьор от преди мнооого време. И хем тогава вече бяха развалили курсовете според баща ми.

Та ето и историйката накратко.

Пръво курса ми беше 3 месеца по 3 пъти седмично и по 2 часа на ден. Това само кормуването. Отделно имахме задължителен курс теория. С макети разиграване на ситуации и др. и изучаване на ЗДП. Продължавам да изпитвам уважение към куровете на СБА.

За теорията не помня колко време беше, но помня че ходехме по 2 пъти седмично вечер на лекции като студентите.

Едно време си имаше всичко: и инструктори като инструктори и курсове като курсове. На мен ми се падна един бивш автомобилен състезател, който смея да твърдя ме научи на повече, от колкото съм очаквала дори аз. Първия ден отворихме предния капак на автомобила и дълго ни показва и обяснява кое какво и защо е.

В онези славни години все още имаше задължителен полигон, каране на фарове и в дъжд. Заради факта, че е лято се бяхме разбрали с инструктора, като завали да ни извика за дъждовното каране извънредно и то по негово настояване.

Това беше уводната част.

Самият изпит беше 3 в 1 – неочаквано добра комбинация. 20 курсисти – 1 изпитващ.

  1. Листовки в 8 сутринта – решаваш 3 листовки имаш право на максимум 5 наказателни точки. Първите въпроси се оценяват по 3 следващите по 2 а последните по 1 точка. 2 сбъркани въпроса от първата група и си аут. Който окапал – окапал останалите…
  2. Отиват на полигон и чакат. В 10 часа започва изпита на полигон. Който сбърка 2 фигури 1 фигура* прави змейка. Който има 2 грешки си ходи у дома. Останалите се събират с инструктора и изпитващия. Първите потеглят за градско от полигона, на останалите се казва къде в града и в колко часа да ги чакат.
  3. Градско: Киснеш като колче докато дойде колата. Слиза този пред теб (скъсан или взел -няма значение). Качваш се ти и въртиш. Мен ми правиха постановка да наруша едно ограничение от 40 км, но не мина. Освен това не знам защо ми бяха избрали маршрут само с леви завои, на които съм без предимство. А за капак ме прекараха през улица в ремонт, на която трябваше да мина в насрещното за да продължа.

След като ме тормозиха на близо 45 мин на градско се предадоха и получих книжка. Точно в 13:00 слязох от колата и бях 6-тият минал градско. Оставаха още 8 човека. Акосе чудите ка 6+8 прави двайсет помислете и за скъсаните все пак.

На фона на гореописаното всички щуротии които чух, как не им стигали изпитващи и какви изпити в колко дни правели и то през месец ми звучат абсурдно.

И още нещо – ВЪРНЕТЕ ПОЛИГОНА!

* Благодаря на Fenia за поправката (вж. коментара долу)

Advertisements
8 Коментари
  1. май 18, 2007 1:09 pm

    Еххх, припомни ми чудни времена – на притеснения, лоши изпитващи, на които не съм си и помисляла да „бутам някой лев“… 😉 Доколкото помня, обаче на полигона имах право само на една грешка, а понеже аз бях от „безгрешните“ ме освободиха от змията;)
    А помниш ли, Гери, че трябваше преди да запалиш колата, да изпълниш задължителния ритуал – наместване на седалката, огледалото, слагане на колана (нищо, че тогава повечето коли нямаха въобще колани);)
    Беше си строго, спор няма!

  2. май 18, 2007 1:10 pm

    И още нещо – ВЪРНЕТЕ ПОЛИГОНА!

    Ахъм.

    Поздрави Ему

  3. май 18, 2007 1:15 pm

    @ Fenia – ей вятно че беше 1. Ами така е старост нерадост, забравила съм.
    И за седалката, колана и огледалата забравих да пиша, ама за това късаха… особено за ненаместени огледала. Или поне такива легенди съм чувала.

  4. май 19, 2007 4:57 pm

    За категория „C“ имаше шофиране вечер и в конвой. Еееех… какви времена бяха.

  5. май 21, 2007 9:30 am

    Е вие профитата сигурно и други неща можете да разкажете….

  6. май 21, 2007 3:27 pm

    За вас не знам, но аз се научих да карам дълго след като взех книжка.

    Нямах полигон. Изпитът ми беше кратък и смешен. Аз бих се скъсал, но не заради този изпит – той просто не беше достатъчен.

    Нямам никаква представа какво точно има под капака и как работи – като стане нещо странно я карам на сервиз и ми съдират кожата от гърба.

    Малко съжалявам, че не ме научиха по-добре да карам – би ми било от полза.

  7. май 23, 2007 11:48 am

    Дзверик, едно време моя инструктор казваше (при все че бяхме по-добре подготвени от сегашните):
    „От тук излизате убийци с книжка. Шофьори ще станете след 100 000 км и 3 катастрофи.“

  8. юни 7, 2007 11:27 am

    Аз пък взех книжка (баз рушвет) точно за 13 !!! дни. Трябваше да мина 25 учебни часа, като ги вземах 12 дни двойни и на тринадесетия – само час. Забележете – не астрономически. Полигон? – що за глупости – веднъж придумах инструктора да ме заведе на полигона и след влизане в пресечка на заден ход – веднъж от ляво и веднъж от дясно – той се произнесе, че съм върха и да не си губим времето. А изпита пред КАТ – шофирах 10 мин с един ляв, един десен завой на кръстовища. Изгасих колата на светофар, превиших скоростта на прав булевард! Резултат – една близка среща от трети вид с оградата на съседите и шофьорска книжка, служеща ми вместо снимка в портфейла!

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: