Skip to content

Моите 5 лични

януари 11, 2007

Коралски ми е предал щафетата за едни 5 неща които да избера и напиша (А гледам че и Петър ми я прехвърлил). Това е доста трудно начинание ама няма как:

1. Като съм била на 2 месеца казали на майка да ме остави в дом, защото съм увредена и от мен човек няма да излезе. От мен човек излезе, ама за уврежданията съм склонна да му вярвам на доктора ;). Същият този доктор няколко месеца по-късно (явно разочарован че не съм идиот) за една настинка ми предписал лекарство. Добре че баба е безрезервно невярваща на всякакви доктори и прочела упътването. Давало се в последен стадий на не разбрах какво и опадвали коси, зъби и т.н. Доколкото знам по разкази от тоя доктор не е останало много след бабината реакция.

2. В детската градина съм била кротко дете. Един ден обаче съм заплашвала да коля наред с кухненски нож в ръката. Искала съм да ме заведат при директорката за да се оплача, че ме карат да спя на обяд. Пак по същото време на село една събота мама тръгнала да ме търси и ме открила на една селска сватба да диктувам на оркестъра какво да свири. Даже не сме познавали сватбарите но какво толкова.

3. Пукали са ми главата два пъти, като и в двата просто се прибирах от хлебарницата към вкъщи. А аз съм си сцепвала ръката. Не дадох да я шият и за това и до днес имам един много красив белег.

4. Когато ми купиха първото колело баба каза да не натискам спирачките и контрата за да не падна. И аз я послушах. Спирането беше болезнено и за мен и за бабето което блъснах. Още си спомням възмущението си: „Не стига че ми изкриви кормилото, ами и шамар ми зашлеви!“

5. Била съм на 4 когато за пръв път съм отишла на риболов. Рибата, която съм хванала, за малко да ме завлече в язовира. Тя дърпа на вътре и аз с пръчката след нея. Добре че татко ме спасил. Резултат от риболова: Моята риба – най-голямата риба. И до днес обичам да ходя за риба. Даже червеи мога да слагам на кукичката.

От мен толкова аз ще предам към: Случайна, Венеция, Left&Right, Георги Фурнаджиев и Недман

Не се чувствайте задължени да го правите. Но ще се радвам да прочета нещо от вас по темата. Освен това всички които наминават, да се чувстват ощафетени и те. Пишете смело и безотговорно 🙂

Advertisements
5 Коментари
  1. януари 12, 2007 3:20 pm

    http://blog.gfurnadzhiev.info/2007/01/12/post0044/
    Извинявай, но не мога да ти върна жеста. Има една граница, която никога не бих прекрачил.

  2. януари 12, 2007 3:29 pm

    Хе, хе, хе…. що да не можеш мен така си ми харесва също 🙂

  3. Eneya permalink
    януари 16, 2007 11:55 am

    Хахах, това с рибата , изби рибата (ще ме прощаваш за куция хумор). 😉
    Инак, Тя, Случайна вече си писа петте неща.
    *усмихва се*
    Калпазанка 😉

  4. януари 16, 2007 5:22 pm

    Ами то не остана незасегнат в нет-а от тези 5 неща 😉
    А това за рибата е било велика гледка според всички околни… Представяш ли си риба да улови рибаря 🙂

Trackbacks

  1. Wiseacre’s blog » За петте неща, които хората не знаят за мен

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: