Skip to content

Предколедно

декември 8, 2006

Да има нещо сбъркано. В нас, в държавата ни, в мозъците ни.

Защо ли ще попитате вие? Защото е така колкото и да не ни харесва.

От известно време следя истерията заляла цялото интернет пространство наречена „Да спасим Шакти“. То не бяха упреци, постери, банери и куп приказки по темата. В същото време се пуснаха и куп клипове: как да помогнем на бедомните кученца и котенца и ако не им помогнем колко сме жестоки.

Да бе да. И като им помогнем пак ще си останем жестоки. Защо ли? Защото повече се интересуваме от горките животинки. Защото повече усилия влагаме в кампании да спасим това или онова животно. А всички болни, гладни, изоставени и мизерстващи деца? Нашите деца! Децата на българия?

Кой седна да направи безплатно един клип за тях?

Кой си сложи банер призоваващ към дарение или към мъничко любов за децата?

От къде трябва всъщност да тръгнем? Дали от животните към децата или по обратния път?

В цялата истерия само един човек се сети за тези деца и ги спомена.

Колко от нас писаха за Българската коледа? Само един човек.

Колко от нас направиха нещо безплатно за тази българска коледа?

И не! Не държавата е отговорна за болните деца и тяхното спасение! Защото няма държава без народ. Защото държавата е нищо без хората си!

Ние сме тези, които да се погрижат за децата на България, защото ние сме България!

Дали сте за или против каквито и да е животински истории няма значение за мен.

Приканвам ви от тук, нека всички сме за Българската коледа!

Това е посланието тази година:

Скъпи дядо Коледа,

Вечер мама и татко много плачат.
Сигурно ги е страх да не ги забравиш.
Затова те моля и те получат подарък за Коледа.
А аз искам само да имам сърце, за да мога да ги обичам още повече.

А можем да дарим усмивка на дете на мобилен номер 1117. Нащето левче е тяхната усмивка!

Advertisements
11 Коментари
  1. декември 8, 2006 11:02 am

    Всъщност,
    и аз самия нищо не написах,
    нито за тази кампания… нито за ред
    други които стигнаха до мен.

    Не че не ми се е искало :]

    Предпочетох тази година да не пиша много-много,
    повече да пращам…
    И се надявам да съм помогнал, макар и с малко.

  2. декември 8, 2006 4:29 pm

    абсолютно съм съгласен с теб. искам само да добавя приятелката ми се е опитвала да дари дрехи, които няма да носи, но са в добро състояние в разни домове за деца и се оказало, че има условие дрехите да са минали през химическо чистене … може би ако държавата измисли някакъв начин да поема това химическо, домовете ще се сдобият с доста дрехи. защото става въпрос за 2 чувала дрехи примерно, на които химическото струва над стотина лева … тц

    поздрави

  3. декември 8, 2006 8:18 pm

    Е, Гери, нима казвайки, че си за животните означава, че си срещу децата? Винаги има нещо, което е по-важно, по – неотложно…
    Ще попиташ: Кое може да е по-важно от гладните и болните деца? Ми… аз не бих казала категорично, че са по-важни, но са поне на едно ниво по важност проблемите свързани с трафика на хора, малтретирането на деца и възрастни, търгуването на деца за донори на органи… Кой знае за колко още страховити проблеми не се сещам в момента?!
    Но… ако пиша за един проблем, това в никакъв случай не означава, че другият ми е безрали`ен или, че не правя нищо по него!

  4. декември 8, 2006 9:28 pm

    Не казвам това! Казвам че някак си проблемите на нашите деца остават в сянката! Че за тях вдигаме по-малко шум отколкото за едно животно или за спасяването на Иракли или други такива належащи проблеми. Защото децата и утре ще са тук и могат да почакат. Но някак си твърде дълго и търпеливо чакат.
    Просто надигам глас, защото ме гризе съвеста, че и аз твърде дълго съм мълчала.

  5. декември 12, 2006 4:50 pm

    Ако започнем да степенуваме проблемите в търсене на най-важния, най-значимия и най-големия, то тогава сме обречени да не обърнем внимание на нито един проблем…

    За това аз реших за себе си – каквото видя и ме трогне, разпространявам го. Ако после видя нещо по-значимо – и то е добре дошло.

  6. декември 12, 2006 4:57 pm

    От къде трябва всъщност да тръгнем? Дали от животните към децата или по обратния път?

    Според мен въпросът е не от къде да тръгнем, а през къде да минем 😉

  7. декември 12, 2006 6:12 pm

    Гери, благодаря ти за това, което си написала.

    И идея си нямаш колко съм съгласен с всичко, казано тук.

    Гери: Редактирано по молба на автора. И мерси за препоръката Веднага ще променя нещата

  8. януари 1, 2007 3:33 pm

    Честита Нова Година!

    Аз от много време се възмушавам на акцията „Българска Коледа“, именно защото държавата трябва да се грижи за тези деца, а не да купува на депутатите и министрите мерцедеси!
    Не че не давам пари – давам, но не ги пращам на тази акция, а на фонда за лечение на деца, който цяла година набира пари и ние не би трябвало само по Коледа да се сещаме за благотворителност и да отбиваме номера с СМС-и – именно, за мен това е отбиване на номер и купуване на чиста съвест, защото дори и даването на пари не е кой знае колко, въпреки че не е малко, но щом няма лично отношение, контакт и протегната ръка – просто си купуваме чиста съвест, дори и пишейки такива постове… та така си мисл аз…

  9. януари 2, 2007 11:25 am

    С удоволствие ще бодна една страница с контакти и данни на този фонд, ако можеш да изпратиш информация на gberberska в gmail.com
    Защото аз за него чувам от теб. Нека го популяризираме малко

  10. януари 4, 2007 4:21 pm

    Грижата и желанието да помогнеш не са отбиване на номер, но ако се проявяват по всяко време, независимо дали е делник или празник. Благотворителността е нещо много съкровено и индивидуално и не е свързано с никакви призиви, кампании и пр.. Не можеш да накараш някой да дари нещо, ако той сам не желае да направи това.

  11. януари 5, 2007 3:29 pm

    Да не говорим колко трудно е да повярваш в кампания за хора като мен, които редовно пътуват с междуградски рейсове – всеки път влиза някое младо момиче и декламира как събират средства за не_нам_си_кое дете. В замяна на 2та си лева получаваш книжка с крадени от анимационни филми на Дисни картинки.

    И все пак вярвам в Българската Коледа! Втора поредна година участвам и следя с интерес до лятото развитието й и ефекта от разпределянето на средствата.

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: