Skip to content

„Днешната младеж“ – и по-точно днешните първолаци

декември 4, 2006

Та днешната младеж…. както казва баба ми е много зле. Адски невъзпитани и… други такива.

Само че аз ще разказвам за днешните първолаци. А изводите – изводите частично ви ги оставям на вас. Но ще споделя моите лични изводи, за да не остане място за съмнение.

Случка 1: Един третокласник нещо се ядосал на 6-7ми клас. И понеже иска да им върне събрал „каратистите“ от 3-ти клас. Те понеже са малко викнали първокласниците „каратисти“ да им помагат да набият 7-ми клас.

Както и да е нищо не се случи, само дето се носи слуха цитирам: „Абе 7-ми клас не дойдоха ама минаха 2-ма десетокласници и като ни видяха с пръчките избягаха“

Случка 2: В занималнята (частна и платена уж) третокласниците хванали първи клас да им пишат домашните. Заплашили ги ще ще ги убият ако кажат на някого.

Странно защо един татко се карал с госпожата там, че домашното на сина му е пълно с грешки?!

Случка 3: Прибира се един първолак с голяма синина на лицето. На въпроса: „Какво е това?“ следва отговор: „Ами Еди-коя-си се правеше на учителка и ни биеше с пръчки за наказание.“

Случка 4: Един юнак решил да провери, до колко друг юнак държи на болка и му издрал ръцете зверски.

Случка 5: Едно дете си седи на полянката и гледа другите как играят. Дошло друго и се сбили. Кой крив кой прав не знам, но от страни един батко давал идеи на правия, как да рита падналия в корема и бъбреците. Добре че падналия се търкалял бързо.

Случка 6: В двора разговарят учителката, майката и един леко пухкав юнак от 4ти клас. Явно нещо е сгазил лука. Присламчават се две лигави пикли от същия клас заедно с таткото на едната.

Едната пикла (без извинение) се намесва „Ама той днес ме оскуба.“ На което детето под прицел реагира незабавно „Защото ти ме ритна!“ И започва истинското разплитане на историята.

Събират се 4-5 девойки всяко междучасие иму викат „лоена топка“ или „мазна свиня“ докато го изкарат от равновесие, а после тичкат да плачкат на госпожата. Освен това повод за ритането на детето бил факта, че той ги гледал?!

И присъстващият баща вместо да си скастри пиклите да не обиждат, застава зад тях и се репчи.

Случка 7: Едно дете иска да ходи на шах. Една майка е обещала. Звъни на друга майка за да вземе телефоните и това 2 месеца след обещанието.

След което като се виждат двете майки, благодари много и обяснява: „Ами много е неудобно да го водим в събота в 1 часа на НДК“ – ВТФ?! Бабата не била съгласна, бащата щял да почва работа и в събота, а тя била заета.

Първата майка, не разполага с баба. Не разполага с лично време, нито с почивка, защото смята че желанието на детето за шах е „здравословно“ и полезно.

Извод: Всичко започва и завършва в семеството. И заради безхаберитето, безразличието и мързела на едни родители, страдат децата на другите.

Защото детето попива, не това което му казваш, а това което показваш като поведение и морал. Защото детето има нужда от внимание. И ако някой не е готов да си промени живота и навиците заради едно дете, по добре да не си прави дете.

Детето иска много любов, внимание и жертване на личното време за да израстне то достоен, уверен и пълноценен човек. А това се прави първо, основно и единствено от родителите.

И ако повече родители осъзнаваха отговорността на титлата „РОДИТЕЛ“, нямаше да ми се налага сега, да карам насила сина си да отвръща на ударите с удари и на обидите с обиди. А на него да му е адски тежко и непривично.

И това не защото много добре съм го възпитала, или защото съм перфектния родител, а защото сме добре възпитавани ние като родители и това е видяло детето.

ПП: Всички случки са истински, сучили са се на различни родители и деца в различни училища.

Advertisements
13 Коментари
  1. декември 4, 2006 1:21 pm

    Чак ме е страх да си помисля с какво ще трябва да се боря аз, когато след n години имам щастието да изпратя първокласник/чка да се учи на живот.

  2. декември 4, 2006 10:35 pm

    До нас има училище. Повечето деца ми се струват просто ужасни откъм възпитание. Когато аз ходех на училище ни учеха да уважаваме възрастните, да се държим добре и тн. Сега няма такова нещо масово се бият, крещят, изхвърлят столове, раници, кошчета от прозорците на класните стаи абе пълна анархия! Учителите от страх някой да не се оплаче не смеят да направят нищо.

    Гери на родетелските срещи изобщо споменава ли се нещо за дисциплината, държането на децата. Прави ли се забележка за това на родителите или това е забранена тема?

  3. декември 5, 2006 1:42 am

    съгласна съм с това, че е много хубаво да попаднеш на свестни родители, обаче ако не попаднеш? има едни хора, които вземат заплати, понеже работят с деца и ги учат/възпитават. наричат се учители.

    а това дали децата се изтрепват, дали се развиват като ХОРА в емоционално отношение … това не е най-важното нещо днес – нито за учителите, нито за родителите…важното е да имат шестици и после да ги уредим някъде на работа

  4. декември 5, 2006 7:59 am

    ieti довечера ще ти кажа за какво се говори по родителски срещи. Че тази ми е първата сериозна такава.

    lyd не може да ти дойде едно напълно невъзпитано дете и агресивно заради проблеми в семейството и ти да викаш родителите му, а те да не си мръднат пръста. Какво би направил учител в този случай? Нищо не може да направи. Защото имам и друга случка:
    Учителка е събрала след часовете две деца, които са се били. Очаква се и двете да са с родителите си. И идва майката на едното, което е жертва в случая. А майката на побойника я няма. И баща му го няма – никой няма. И госпожата говори кротко с него 40 мин и му обясни неща които са учителска ерес, но за мен бяха педагогически правилни. Даде му идеи как могат да си помагат. Каза му: „Вместо да го биеш, поискай да ти помогне с домашното, препиши го ако искаш. Защото дори и да преписваш все нещо ще ти остане в главата. И всички ще сме по-доволни!“

    Да ама това дете всяка вечер е в училището само. Няма кой да го погледне, нито някой да го вземе, да го посрещне. Мотае се повече от големите ученици. Бяга от час, а е само 4-ти клас. И всичко това, не защото учителката не прави опит, а защото родителите ги няма.

    Просто един учител, не може да замени семейството никога. А че има кадърни и некадърни, свестни и ужасни учители никой не спори.

    Но един учител не може да възпита едно дете, ако то в семейството получава коренно различен пример и възпитание. И не може да го промени за 5-6те часа в които са заедно.

  5. декември 5, 2006 3:56 pm

    което си е верно, верно си е, казвам от позицията на учителка 🙂 ама ние, учителите, по-скоро по-често бягаме от отговорност отколкото да не бягаме 😦

  6. декември 5, 2006 4:01 pm

    О да! Далеч съм от мисълта, че учителите са всичките еднакви и невинни жертви. Просто смятам, че корените на проблема почват в семействто. А могат да се задълбочат от страха или безхаберието на един учител.
    Просто въпрос на хора, както за родителите така и за учителите.

  7. декември 5, 2006 7:54 pm

    Баба ми е учителка. Вече е много възрастна и не преподава, но преди време беше една от най-уважаваните учителки по математика в София. Та имаше много буйни класове и ученици от които всички други учители се оплакваха … В нейните часове беше гробна тишина и тази дисциплина не се налагаше с крясъци, наказания и двойки. Тя просто имаше подход към децата и към родителите.

    Впрочем за цялото ми учене – начално училище, техникум, университет помня малко УЧИТЕЛИ, които наистина са били такива за мен.

  8. декември 5, 2006 9:58 pm

    Та да споделя впечатления: Да обсъжда се поведение, очертават се проблемите с и на децата.
    Личното ми виждане обаче е, че не всички родители реагират подобаващо на подобни споделяни проблеми. А някои дори ги пропускат край ушите си.
    Има естествено и такива които ги взимат присърце.

  9. декември 6, 2006 12:47 pm

    Според мен не трябва да се бърка учителят с възпитателят. Работата на учителят е да преподава. Негова е грижата да намери най-правилния пъткъм детето, та то да възприеме материята. Не може на него да му се вменяват задължения от рода на: Да се научи детето да слуша в час, да уважава себе си и околните, да не се бие, да си изключва мобилния телефон в час, да уважава възрастните…
    Учителят в училищата ни не е частен учител, той преподава еднакво на всички – застава пред класа и обяснява. Това, че едно дете е разбрало урока, а друго не, не е само негова вина. Не може да се иска от учителя да им „налее“ всичко в главите, та у дома да няма нужда родителят да се занимава с детето. Децата са различни и възможностите им за възприемане са различни. Нито в процеса на възпитание, нито в процеса на обучение, някой може да замени семейството. Оправданията за липса на време, аз считам като един вид престъпление срещу собственото дете. Лишавайки го от внимание днес, ние го оставяме на грижите на обществото, т.е. на никой. Аз нямам деца и сигурно за това ми е лесно да прехвърля отговорността върху родителите, но наистина считам, че трябва да я търсим у тях!

  10. декември 6, 2006 2:40 pm

    Урааааааа! Знаех си че има кой да мисли като мен. Мерси мерси за подкрепата. Аз като си имам гардже, пак смятам че родителя е отговорен за детето си.
    А липсата на време у нас е хронична. Само че от нея страда не детето, а мама и тати, които нямат време за филми, ресторанти, кина, дискотеки и т.н. Ако пък искам време за нащо го крада от съня си, а не от семейството.
    Така, че това с времето и работата не минава като извинение.

  11. декември 10, 2006 4:45 pm

    мисля, че всеки възрастен е отговорен когато става свидетел на нещо, от което страдат или ще страдат деца. какво сега да мерим тука кой повече кой по-малко трябва да е отговорен. това, че родителите трябва да са отговорни, не освобождава от отговорност учителите, на които освен това се плаща, и които са направили съвсем съзнателно избора да бъдат учители … уж… така че когато някой реши да става родител или учител, бива някой да му помогне да си изясни дали това е добра идея лично за него и ако е, как да се подготви … ма сега остава въпросът кой пък е отговорен за възпитанието на родителите и учителите 🙂

  12. февруари 20, 2007 9:23 am

    Аз нямам деца, но за сметка на това тази година завърших училище 🙂 и имам някои наблюдения. От първи до четвърти клас учих в едно съвсем нормално училище, в което се случваха описаните в поста ти неща. След като се прехвърлих в езикова гимназия нещата започнаха да стоят по доста по-различен начин. И през междучасията си имаше дисциплина. Разликата между предишното ми и новото училище беше 1 – и през почивките имаше учители в коридора, които не позволяваха на учениците да бягат, да се бият, да се карат и т.н. Имаше си контрол с две думи.
    Истинското възпитание обаче идва с нещата, които изискват дисциплина и търпение. На мен ми харесваше да бягам и щом не можех да го правя в училище, трябваше да си изразходвам някъде другаде енергията – започнах да ходя на стадиона и постепенно тренировките станаха истински. На мен това ми е по-скоро хоби обаче. Не знам дали детето, което е искало да играе шах е твоето, но каквото и да е желанието му не го спирай. Имах съученици, които се занимаваха с бонсай и след години усърдието им започна да се изплаща – към 9-10 клас започнаха да ходят на международни изложения.
    Малко се отклоних. Идеята ми е, че на учителят му се плаща за да учи децата на нещо и евентуално да предотвратява изстъпления от страна на децата. Той (благодарение на закона) не може да направи нищо на разглезени, недисциплинирани и невъзпитани ученици – той просто няма право да прилага наказания. Някой каза нещо за „подход“ – да той действа, но само ако средата е подходяща – т.е. ако родителите преди това са си свършили работата. Подходът действа само при палави и енергични деца, а не при безкотролни и невъзпитани.

  13. февруари 20, 2007 9:45 am

    Много благодаря за коментара. Съгласна съм с теб за подхода, законите и учителите.
    И моя юнак си ходи на шах и не само на шах. Единственото условие е допълнителните занимания да не му пречат на училището. 🙂

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: