Skip to content

Случка с ученичка

ноември 11, 2006

Не, не онази известната по всички медии. Онзи ден докато прибирах гарджето от училище видях в двора суматоха. Струпани учители чистачки и охраната. Разминах се с линейка.

После разбрах, че едно девойче е откарано мъртво-пияно в болницата по спешност. За родителите и дума не чух. Действието се развиваше към 7 вечерта.

Аз ако изобщо реша да пия тогава тепърва започвам. А тя как е успяла до тогава да се подреди така…

Тази случка ме наведе на две мисли така да се каже.

Първото е къде са родителите и чия е отговорността. Защото твърде често чувам репликата „На това ли ви учат в училище?“ Само дето в училище или в градината едно дете прекарва не повече от 8-10 часа. А останалите е със и в семейството си.

За мен определяща е ролята на семейството. НЕ пренебрегвам ролята на средата и учителите. Но според мен едни здрави семейни връзки могат да изградят детето така, че то да отличава добрите от лошите неща в средата и да не се води просто по модата. Едно дете не е глупаво нито тъпо. Ако правилно е насочено и е имало личен пример, то може да стане здравомислещ индивид, който да преценя правилно ситуацията.

От друга страна едно дете, което е оставено без никакъв контрол (само в здравословни граници разбира се) е потенциално поддатливо на всички моди и течения.

Знам колко е трудно да си родител. И колко пъти съм се питала дали съм права в решенията си. Но от лични наблюдения знам и колко лесно може да бъде да се правиш на родител. Нагледах се на деца оставени съвсем на произвола. Нагледах се и на деца, чиито родители просто дават смразяващ личен пример.

Другата ми мисъл беше по-практически насочена. Химера е да си представяме, че децата ни никога няма да близнат алкохол. За мен по-важно е те да научат ефекта от алкохола и границите до които могат да пият в домашни условия. Там където родителя е близо и на линия.

Майка ми казваше „По-добре да опита в къщи пред свои, отколкото да се изложи пред чужди“ И още нещо казваше „Тя е достатъчно голяма за да гледа и да се учи какво може да и се случи“.

Аз лично съм на този принцип. Дано само не пропусна момента, в който да го приложа на практика.

Advertisements
6 Коментари
  1. ноември 12, 2006 9:54 am

    Като обяснявате (и на практика) за алкохола… Ще обяснявате ли и за презервативите?

  2. ноември 12, 2006 5:24 pm

    Че при вас в училище не са ли минавали с едно дървено такова… и с презервативи за демонстрация?
    Ама чак съвсем наглдно едва ли ще мога каке. Но поне ще се опитам ненагледно да обясня и дано не пропусна момента…

  3. Георги Иванов permalink
    ноември 13, 2006 9:38 am

    Пък да знаеш аз в петък как се напииииих… Като ДЖИВОТНО 🙂

  4. ноември 13, 2006 9:50 am

    Ама аз в теб не съм се съмнявала никога. Само ‘дето ти отдавна си оставил училището.

  5. Eneya permalink
    ноември 13, 2006 11:23 am

    Това е такава власт.
    Да можеш да кажеш всичко на детето си. За живота, за смъртта, за хубавото, за лошото, за правилното, за погрешното…
    И толкова много хора сглупяват и злоупотребяват… ;(
    Или пропускат да се сетят, че детето приемат всяка дума за абсолютна истина.
    А после, когато чуят и видят света… става тъжно.

  6. ноември 13, 2006 12:16 pm

    Това по-скоро е огромната отговорност. Да информираш детето си с правилните думи (спрямо възраст и развитие) за нещата и то в правилното време.

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: