Skip to content

Магазинчета

ноември 10, 2006

Сутрин като отивам на работа минавам през две магазинчета. Едното за цигари и кола. Другото за солетки и други вкусотии.

В първото магазинче на третия ден жената знаеше какво купувам и като кажех „добро утро“ ми даваше нещата без да пита. Чак се случи да казвам „Ама аз днес цигари имам.“

Във второто магазинче нещата са по различни. Там не поздравяват, не те помнят и не ти дават торбичка за покупките. Поради едни или други причини и въпреки обслужването продължавах упорито да пазарувам от там.  И винаги напомнях, че ми трябва торбичка, ако купувам повечко неща.
Днес с учудване забелязах, че въпреки поръчка от 2 пакета солети ми дадоха и торбичка без напомняне. Чвно има ефект от тъпата ми упоритост.

Та от днес поемам нова кампания. Всяка сутрин ще им казвам „Добро утро“ Да видим колко време ще отнеме да се задейства рефлекса на Павлов.

Ще споделя кога ще успея.

Advertisements

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: