Skip to content

Разни

ноември 7, 2006

Днес ме наплашиха че пътуването по околовръстното ще отнеме 50тин мин. Обаченямаше задръстване и минах пътя за 15тина, което не беше предвидено и цъфнах твърде рано на мястото на срещата.

За сметка на това по обратния път към 8 часа поне 15-20 каки се опитаха да ме спрат. Или е от зимата или по това време на денонощието от там не минават жени или пък съм ги кефела – знае ли човек. Ама не им се сърдя де, все пак това им е работата.

–––––––––––––––––––––––––––––––

За сметка на това две не видя от зверене в монитора. По-тежък и по-ползотворен ден отдавна не ми се е случвал. Работата беше много, интересна и предизвикателна. А най-готиното е, че нещата станаха както ги исках. За което благодаря на всички засегнати лица (те си се знаят).

–––––––––––––––––––––––––––––––

Вчера докато чаках хлапчо да излезе от тренировка, засякох един мини скандал заради детински истории. Много ме впечатли класната на децата. Освен че уреждаше проблема, жената бе доста трезвомислеща и даваше доста добри идеи. На някого тези идеи могат да се сторят в разрез с педагогиката, но на мен ми хареса как тя успява да разчупи стереотипа и да излезе от клишето. И то с цел да помогне на едно дете, което други (ако съдя по дочути фрази) биха отписали като безнадежден случай. Макар и леко „еретични“, нейните мисле ме спечелиха.

–––––––––––––––––––––––––––––––-

И във връзка с горното се присетих за двама мои преподаватели оставили дълбока следа в мен.

Първо е математичката. Внушителна жена от където и да я погледнеш. Караше трабант, който според мен и бе тесен. Успя да загуби едно контролно в същия този трабант. Но най-вече успя всички да ни научи на математика.

Мама я цитира на първата родителска среща „Малко им липсва основата и знанията от предната година. Ама ще си наваксат бързо.“

Вярно за един месец си наваксахме и това дето не ни влизаше в материала.

Нейна е крилатата фраза „Извадете по един лист. За днес ще правим контролно.“

И на края на часа след като събра листите поясни „Забравих да ви кажа, че това ви беше класното.“ Но пък какви хора стахахме 🙂

––––––––––––––––––––––––––––––––-

Другата личност е литераторът. Докато беше още комунизъм социализъм и т.н. той бе най-разкрепостеният учител. При него се учехме да мислим. Никак не уважаваше преписвани анализи или зазубрени фрази. Искаше лично мнение за всичко. Дори и негативно да е, ама да е лично. След като включи иРадой Ралин в учебния план…
Дойде демокрацията и сякаш магия му направиха. Започна да се придържа към каноните и зазубрените анализи. И свършихме с личното мнение. На него принадлежи крилатата фраза „Това е Захари Стоянов мили мои, да не ви е Цола Драгойчева“ произнесена с невъобразим патос.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Малко несвързано и много шарено, ама това ми се мотка из главата в момента. И понеже вече ми се размазва екрана отивам да спя. Лека ви нощ!

Advertisements
2 Коментари
  1. Eneya permalink
    ноември 13, 2006 11:29 am

    В тези мигове ме хваща яд на моето средно ;(
    Имала си късмет, браво ти 😉

  2. ноември 13, 2006 12:02 pm

    Права си. Имах невероятен късмет с преподаватели още от основното. Даже математичката ми от основното още ме готвеше за информатика (от 85-та година).

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: