Skip to content

Шахматна школа

октомври 27, 2006

Моето гардже искаше да играе шах. И така стигнахме до записването му в една школа.

Днес ми се обади притеснено треньора и ме предупреди, че утре тренировки няма да има. Защо ли?

Защото тяхната база (разбирай порутена стаичка с малко маси и столове) се давала на някакви ветерани или нещо подобно. А детсия шах клуб да си ходи.

Да си ходи ама къде? Това е въпросът сега. И хората се надяват да си намерят друга стаичка до следващата събота за да има къде децата да играят шах.

Това местенце колкото и да е неугледно е място което събира децата и им дава знания и занимания поне веднъж седмично. Това е място което приютява деца, вместо те са скитат по улиците и да правят золуми.

Аз знам че на никой управник не му пука чак толкова за децата. Знам и че хората от школата ще измислят нещо. Не е в това въпроса.
Все пак, защо не се погрижим да създадем условия за децата, които утре ще са граждани, данакоплатци и избиратели. Защо и малкото полезни неща направени от ентусиасти трябва да се развалят или да им се пречи.

Защо вместо блокове не строим спортни зали и площадки или поне да постегнем вече построените Нека създадем възможност на децата да се развиват спортно, духовно, художествено или както там искат. Нека ги приберем от улиците и да ги привлечем към различни дейности. Нека не ги отхвърляме с лека ръка.

Аз така си приказвам де. Не искам решение на проблем. Искам да спре да ми е криво. Искам децата да имат условия, места за игра и по-спокоен живот. Искам да им е хубаво. Искам да си помрънкам тук.

И честно казано ме е страх. Довечера трябва да кажа на гарджето, че ще пропусне шаха… Ау какъв рев ме чака….

Advertisements

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: