Skip to content

Картови истории (продължение)

октомври 17, 2006

Дължа извинение на всички за закъснялото писание. Вчера тъкмо се разви историята и се разболя детето. Та днес сядам да допиша продължението:

След като чаках до обяд и никой не се обади, реших да взема нещата в свои ръце.

Звъннах на картов отдел и се чух с една дама, която обеща да провери моя случай и да ми се обади. Обясних и отново че нямам вина и да си се оправят там.

Двадесет минути по-късно ми звънна един господин. Много учтив, но явно спазващ инструкциите на някой шеф. Той ми обясни първо да отида в клона на Аксаков. На което аз му обасних че там карта няма и вече сме играли тази част от играта.

След това се учуди как няма карта, като банкомата я глътнал, та му обясних че не е била глътната и понеже имам снимка на устройствтото, мога да му я покажа ако иска. Естествено не искаше и веднага разбра как така ми я няма картата.

После си говорихме, че не съм разбрала кое ще ми е платено и кое безплатно. Което вече ми дойде в повече. И понеже с жена и с радио не се спори той трябваше да изслуша следния монолог:

Аз не ви искам компенсации за нервите, не съм споменала нищо за единия час безплатно охраняване на банкомата. Не искам да ми платите 4-те телефонни обаждания. Не съм ви казала нищо за това че съм болна, схваната и на лекарства. Не съм искала компенсации за таксито. Не съм казала нищо за келнера от отсрещния ресторант, който ме гледаше като престъпник.

Не се оплаках, че ме разкарахте напразно сутринта до Аксаков. Не искам да ми платите и билетчетата. Не съм ви искала и компенсация за закъснението си за работа, от което шефа ми не е особено щастлив. Но при условие, че 4 пъти предупредих, че пластиката ще изчезне и я пазих 1 час на доброволни начала не смятам че ви дължа дори и стотинка.

И ако смятате да ми преиздавате картата срещу заплащане не ви искам и картата.

След което човека обеща да види какво може да направи и каза че ще се обади. Звънна след точно 5 мин. Обясни ми кога ще е готова картата, от къде се получава и че всички разходи ще са за сметка на банката и те много се извиняват. И за да не се разкарвам излишно, лично ще ми се обадят като дойде картата, да отида да си я взема.

Урааааа! Победа.

След малко пак се звъни и любезна дама ме пита повторно за данните на картата и сметката, да не ми преиздадат случайно някоя грешна карта. След което ми пожела лек ден и ми напомни че „колегите ще ви се обадят веднага, като я получим“.

Крайния резултат е точно какъвто исках. Можеше да се мине и с по-малко нерви.

Но едно им дължа на тези хора. Признание че през цялото време бяха безкрайно любезни и учтиви. Не повишиха тон, не ме прекъснаха и направиха всичко, което могат. Те не са в позиция да променят правилата на банката. Но намериха кой да ги промени заради мен.

Advertisements

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: