Skip to content

Картови истории

октомври 16, 2006

Или как моята банка остави моята карта да бъде отмъкната от техен банкомат.

Седмицата мина почти добре. Тъкмо си мечтаех за почивните дни. Напрвихме графика на задачите и почивките и дойде събота. Графика беше следния:
От 1 до 4 малкия е на шах, след това от 4:30 сме на рожден ден. Таткото излиза с мен на разходка докато малкия учи шах. След това той се прибира, а аз и хлапето с такси отиваме на рожденния ден.

Заведохме малкия на шах и се отдадохме с мъжа ми на заслужен отдих и разходка из центъра на София. Минахме през „Славейков“ където се сдобих с две супер книжки и почти изхарчихме паричките които имахме в наличност. Пихме кафе. След това се запътихме към клуба. Поради обяснимия недостиг на пари (нали сме книгомани) трябваше да теглим от банкомат.

За мой късмет или нещастие случихме банкомат на Булбанк, от където е и картата ми. Банкомата взе картата до никъде. Ръбчето се вижда, може да се извади с пинсети. Може да се побутне. След опит да я довкарам остана полегнала на входа и видна за всеки.

Звъннахме на един от изброените на банкомата телефони. Дамата беше много любезна и ми каза, че нищо не може да се направи. Обясних, че аз картата си така няма да я оставя и да измисли нещо и освен това имам нужсда от пари и не мога да чакам до понеделник. И я оставих да мисли.

Следва 30 минути висене на студа. Минаха маса хора. Спирахме ги с репликата банкомата не работи. И пазехме заветната дебитна карта от посегателства. Накрая дойде някакъв човек и лепна бележка „Не работи“ написана с химикалче на хвърчащо листче.

Погледнах го с очакване и радост в очите. Но той ме попари. Не бил от поддръжката, а от охраната и това въобще не му влизало в работа. Да съм им звъняла пак. Щото и той виждал, че така картата не може да се остави.

Звъннах отново на дамата. Представих се отново. Странно помнеше ме все още. Но беше забравила че ми е записала телефона. Отново и обясних, че картата се вижда. Последва странен диалог:

– Ама вие не можете ли сама да си я извадите.
– Вижте, банкомата ви има камера. Освен това всеки може да извика полиция. И не съм техник, ако го счупя какво правим.
– Ама опитайте ако искате.
– Госпожо, на мен това не ми е работа. Бих се опитала само ако охраната ви дойде и седи с мен до банкомата през цялото време като свидетел, че го правя с ваше разрешение.
– Ще видя какво мога да направя дайте ми 5 минути.

Дадох и 5 минути. Тя естествено забрави да ми се обади. Аз обаче не забравих. Докато си висяхме мина един човечец. Видя че банкомата не работи и изчезна на нейде. След малко мина пак и ми каза, че банкомата на ХХХ работел. А аз му обясних, че съм му много мерси, ама картата ми е в този и не мога да се възползвам. Той се засмя и отмина.

Минаха две лелки които обработваха съобщението „банкомата не работи“ само 5 минути преди да се предадат и да тръгнат към друг банкомат.

Най-накрая не издържах и отново звъннах от GSM-а си на банковия стационарен телефон. Същата кака докато ме чуе и каза „Оооооооооо здравейте!“, като че ли съм и скъп гост. И обясни не може нищо да напарави защото:

– Ама разберете, процедурата не е такава.
– Аз ви разбирам, но съм клиент на тази банка от 90 и не знам кога. Имам три карти и пет сметки при вас. И съм ви наляла толкова пари, че трябва да можете да си промените процедурата. Ако вие не можете, намерете някой, който може.

Каката обеща да потърси. След малко рабрахме, че нейния шеф се обадил на директора на клона който мислел. След 30 мин мислене директора на клона не измисли нищо. В това време аз чаках я директора на клона, я този на палмата… И мръзнехме здраво охранявайки картата.

Предложиха ми да си извадя картата сама. Отново отказах, с обяснението, че банкомата има камера, и могат после да ме обвинят ако им се повреди банкомата. Казах, че ще го направя само ако ми осигурят поемно лице от банката (например охранителя). Тогава те пък се отказаха от идеята окончателно. Явно на охранителя не му влиза в работата и му е студено.

За сметка на това казха, че охраната ще ми пази картата. А ние можем да теглим на каса без пластика. При това колегите в клона Х ще ни изчакат специално. Което все пак беше нещо. Обещаха, ако отида в понеделник сутрин в клона на Аксаков, да си получа картата без проблем. А ако изчезне да се преиздаде за сметка на банката и по вина на банката.

Тегленето на парите беше трудно, при блокирана карта, от друг клон и т.н. Но дамата беше учтива и остана след работно време специално заради мен. За което и благодаря.

Равносметката от съботното висене:

– Схваната съм и съм настинала.
– Видях кой кога се разхожда по Раковска
– Видях кой, кога и как кара в нарушение
– Келнера от отсрещния ресторант ни следеше да не оберем банкомата.
– Накрая вече се хилех истерично дори без да ми покажат пръстче.
– За сметка на това картата ми остана безпризорна на улицата.

Днес сутринта отидох в клона на Аксаков да си прибера картата.

Обясних на входа за какво съм и ме пратиха на втория етаж. Приближавам аз гишето на 2 етаж и чувам:

– Ама как така.
– Ами не знам, някаква жена се обадила в събота.
– И сега…

И се усмихвам нежно и казвам:

– Добро утро! Сигурно обсъждате моята карта. Идвам да си я взема
– Да ама я няма.
– Сигурна съм че я няма след като 4 пъти казах на колежката ви че се вижда…
– Ама как така.

Преразказах цялата история. Обясних, че всеки недобросъвестен гражданин или произволен ром (разбирай циганин) можеше да я прибере и това съм им го казвала в продължение на час. И казах, че оставам поне седмица без карта което определено не ме устройва.

След проведен разговор с централата, сео каза, че и там са чули за мен и казаха да пусна експресна поръчка за утре. Предупредих, че е за сметка на банката.

Една патка каза, ама как така. И на бързо и обясних, че след като 4 пъти съм звъняла в събота да кажа че картат се вижда и може да бъде взета, съм получила уверение, че ще се преиздаде за сметка на банката.

Дадоха ми да попълня заявление на място. Те щели да го придвижат към централата. Оставих и телефон на който да ми се обадят кога и от къде да си взема картата утре.

Жената, която прие заявлението сигурно беше единствената, която не знаеше случая. След като и го разказах се прекръсти и каза „О боже…“

И аз така си викам сега „О боже, дано утре да имам карта и достъп до парите си…“

Advertisements
4 Коментари
  1. ноември 3, 2006 11:53 am

    сигурно имам някаква дарба да предвиждам бъдещето защото още като започнах да чета за какво става дума се сетих какво ще стане накрая, но някак си, като в лош филм, продължаваш напред само с надеждата че може и да те изненадат приятно.. както и вие самите, иначе защо ще сте киснали толкова време пред банкомата.

    та такива са ни банките, такива са ни услугите и т.н. дори и да беше на запад пак не съм убеден че процедурата щеше да е по-различна, просто думичките за “глейте си работата” щяха да са на друг език и евентуално по-учтиви.

    такива ми ти работи.

  2. ноември 3, 2006 11:54 am

    Смени банката. Това е доста неуважително.

  3. ноември 3, 2006 11:56 am

    Аз обаче като един същи овен съм с рогата в стената и се боря банките и всички да се променят малко по малко. Изхабих малко нерви и време но постигнах справедливост поне.
    Dzver – на банката това и е втори жълт картон. Но за разлика от футбола, няма да е автоматичен червен. Ще изчакам още един гаф и определено ще си сменя банката, ако ми свият пак някой номер.

  4. септември 1, 2007 2:28 am

    е мен в ubb ме убеждаваха че тая visa electron дето я искам всъщност не ми трябва 😐

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: