Skip to content

Летищни неволи

октомври 3, 2006

Прочетох при Делян разните му инциденти по летищата. И се присетих няколко мои, които не са толкова цветущи, но са си весели.

Важно уточнение е, че моя милост е с двойна фамилия с тире. И поради липса на място на бордните карти и билетите, някой е решил да пише двете ми фамилии слято което си е 15 букви без интервал и с маса сложни за чужденците съгласни струпани на куп.

Да ги почвам от единия край съвсем не хронологично.

Първото ми пътуване със самолет бе до Израел. От него поради страх не помня нищо кажи речи.

Трябваше да останем там 2 месеца, но благодарение на добри хора можахме да се върнем в България за няколко дни. Особеното при връщането ни бе, че имаме дата до която трябва да кацнем на летище „Бен Гурион“. И след тази дата се считаше, че нямаме визи.

Полетът ни беше София-Истанбул-Тел Авив.

Излетяхме от София по разписание. Кацнахме в Истанбул по разписание. Отидохме на гейта за излитане навреме. Обаче…

Обаче турците като видяха в паспортите ни кога трябва да кацнем и нещо се шашнаха. Трябваше да влезем в Израел преди полунощ. Самолетът по разписание кацаше в 23:30 часа, което устройваше всички според мен.

Турските хорица обаче се притесниха, какво ще стане ако закъснее самолета. И по неясни за мен причини събраха паспортите ни и отидоха да ги снимат.

В това няма нищо лошо, до момента в който се оказа, че копирната машина е развалена. А единствената работеща е на другия край на летището. А истанбулското летище далеч не е малко.

В следствие на разнасянето на паспортите ни и тяхното снимане самолета излетя с 35 минути закъснение и кацна в Тел Авив също с 35 мин закъснение, което значи в 00:05ч. С 5 мин след обявеното време.

Шефа доста се изпоти заради този инцидент. Бяхме събудили поне 4 човека да ги питаме, как да се оправим и какво ще стане. Вървяхме в пакет и се молехме да ни пуснат нормално през проверките. Слава богу, евреите не се заядоха за нещастните 5 мин.

Тъкмо ми размина стреса от тази случка и тръгнах да се връщам в България. Който е бил в Израел, знае какви са мерките за сигурност там.

Отидох достатъчно рано преджобиха ми багажа до последния конец на куфара. Натъпкаха всичко вътре с крака, затвориха го и ме пратиха за бордна карта. Пуснах багажа, взех си бордната карта, минах всички метал-детектори и започна чакането да излетим.

По едно време викат някого по уредбата. И ние с колегата тъкмо се хилим, кой ли е нагазил лука. Когато на 3-тото повикване разпознавам части от фамилията си и се запътвам към информация.

Оказва се, че някой заблеян служител забравил да ми лепне лепенка че куфара ми е минал проверка и сега не могат да го натоварят без втора проверка. Казвам, че това е техен проблем , но това не ми помага. Идва един чичко полицай или какъвто е там и ме повежда на някъде. Колегата казва „Идвам с теб. Да те пазя.“ което е много самоотвержена постъпка.

През разни тайни стълби изходи и т.н. стигаме до лентата, взимам си багажа и отново се върщам в изходна позиция. Проверяват целия куфар. Този път си искам лепенката. След това чичкото ни помага да предадем багажа и изчезва. Докато минем отново през охраната и да обясним защо влизаме по два пъти а не сме излизали, беше малко зор. Добре, че тази от информацията ме видя и дойде да помогне. Мисля, че ме харесваше, защото си разпознах фамилията и без да може да я прочете, и не и правих забележки за произношението.

Едно от моите любими патувания е пърия ми полет София-Джакарта.

Тръгваме от София с една колежка. Без роуминг, защото нямаше служебен такъв. Маршрута е убийствен: София – Будапеща – Амстердам – Сингапур – Джакарта.

Според идеята излитаме в 16:00 българско време. И пристигаме в Амстердам 2 часа преди полета за Джакарта. До Амстердам летим с Малев, после с KLM.

На летище София всичко мина нормално, докато не стана 16:00 и изведнъж дойде една кака на гейта и сподели, че Малев имат проблем със самолета. За това в момента пращат друг, който тъкмо излитал от Будапеща.

Всички връзки ще ни чакат в Будапеща. Там са уведомени за закъснението.

Хващам каката и и обяснявам, че аз имам връзка и в Амстердам и да бъде така добра да уведоми KLM за ситуацията нали са партньори. Освен това дори да пристигнем навреме, бордните карти за Джакартенския полет трябва да си ги вземем от там, което си е пак губене на време. Тя казва, че нея това не я е…. И си тръгва. Започваме едни луди притеснения едно звънене по телефони. Абе истерия. Закъсняхме от София с почти 2 часа. И вече предвиждахме как в Амстердам ще изтървем връзката и не се знае какво ще правим.

Кацнахме в Будапеща. Пред самолета имаше три автобуса. Пред всеки викач с табелка, който указваше кой къде да се качи. Имаше връзка да Франкфурт, Амстердам и помня ли вече къде.

Уцелихме си автобуса. С него ни закараха до един гейт. Качихме се на гейта по десните стълби. Минахме през едно бюрце с един чичко, който без да гледа биеше печати и слязохме по левите стълби. Автобуса мръдна 2 метра напред. Отново се наптъпкахме в него и ни закара до самолета, който бе готов за излитане. Като влязохме, един от пътниците ме погледна и с нервна усмивка ми каза „Е най-сетне успяхте.“ Прав си беше човека. Виси 2 часа закопчан с колан до пистата, а не може да излети.

Както вече е ясно кацнахме в Амстемдарм с порядъчно закъснение, 15 мин преди излитането, което бе обявено за 20:00ч. Приближих се до първото срещнато гише на KLM и казах, „Ето паспортите и билетите, обаче до полета има 15 мин. Какво правим?“ и бях готова да се бия. Лелката погледна билетите и каза „А, спокойно той полета има към час закъснение.“ и тъкмо се успокоих, когато тя продължи „Ама няма места.“

Бяха продали почти двойно повече билети. Как го правят не знам. Даде ни празни бордни карти и ни прати на гейта да чакакме: „Ако колегите намерят места.“

Появихме се на гейта. Там тълпа самолета седи хората се нервят, чакат поне още 20 човека за места. И ние почти се примирихме със съдбата си. Учудващо, но чичкото беше много учтив, нищо че всички пътници му крещяха. Успя да ни намери места. И седнахме в гейта да чакаме. Да ама ръкава не помръдва, самолета също. А аз не съм пушила от 5 часа. Отидох на входа и питам можели да изляза за една цигара. Съгласиха се, ако си предам бордната карта на един друг чичко.

Пушихме върнахме се. Самолета не мърда, ръкава също. След 1 час процедурата се повтори. Този път дори не ни искаха картите. Към 22 когато отидохме да пушим за пореден път, казаха „А пушете си спокойно, и без това май ще отменим полета.“

В този миг започнах да се хиля истерично и заминах да пуша цигари колкото си искам. Някъде по същото време обявиха културно:

„Уважаеми пътници, самолета е добре, ние също. Обаче има един проблем. Самолета не е свързан с гейта. Ние знаем как да го свържем, но летищното ръководство не ни позволява. За това сега чакаме да бъде събуден от среднощния му съботен сън специален техник, който да дойде и да свърже самолета.“

След това съобщение вече никой никого не питаше къде отива. Всички се хилехме глупаво, нервни и изморени и се чудехме кога и дали ще излетим.

Към 12 без 15 посреднощ видяхме как ръкава на гейта бавно приближава самолета и всички пътници избухнаха в спонтанни овации. Имам чувството, че и на бис можехме да извикаме техника.

В този момент по уредбата прогърмя уморения но все така усмихнат глас на чичкото от гейта:

„Уважаеми пътници, вече всичко е готово за качването ви в самолета. И вярвате или не ние ви пожелаваме приятно пътуване.“

От там нататък явно сме карали с превишена скорост защото кацнахме в Сингапур само с 10 мин закъснение, а в Джакарта бяхме съвсем на време.

След този случай, когато летях за Джакарта винаги имах 10 часа престой в Амстердам, който използвах с чисто туристическа цел.

Май имаше и други щури неща но тези се сетих на прима виста.

Advertisements
6 Коментари
  1. ноември 3, 2006 11:44 am

    хаха на втория разказ съм се смял направо с глас 😀

  2. ноември 3, 2006 11:44 am

    а как всъшност ти е двойното име? 🙂

  3. ноември 3, 2006 11:44 am

    според билета за самолета е KOLEVABERBERSKA

  4. ноември 3, 2006 11:45 am

    а как ли се оправят индийците с техните километрични имена

  5. ноември 3, 2006 11:45 am

    Аз по-скоро се чудя ние защо си даваме зор да им произнасяме имената на чужденците, като те не могат да четат нашите 🙂

  6. ноември 3, 2006 11:45 am

    Мноого весело! Хубаво е когато летищните власти проявяват и чувство за хумор, намаляват малко напрежението. 🙂

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: