Skip to content

За паркингите по другите страни

август 31, 2006

Аз не че много съм паркирала в чужбина. Само в Люксембург карах кола. Но там това с паркингите беше желязно. Как изобщо започнах да карам там ще разкажа отделно, а сега темата е друга.

Само бях чела за онези паркинги на 5 – 10 етажа. Там където имало асансьори и други разни неща. За първи път ги видях в Сингапур. Едни високи ъглови сгради добре боядисани и без прозорци. Чак не им личеше че са паркинги за коли. А за пръв път употребих подобно нещо в Люкесембург.

Абе хората са си го измислили. Караш си по улицата и искаш да паркираш. Може и край тротоара до някой автомат за паркиране, но само за 2 часа и само ако намериш свободно място.

Ако не има паркинги на 5 или 7 или 10 етажа или един бог знае на колко. Има подземни и надземни и все са си на етажи. Подобен род паркинги имат нужда от персонал от двама души не повече.

На улицата има светлинно табло. Показва един път че приближаваш към паркинг и втори път дали има свободни места или е пълен. Ако има места свети в зелено, ако не в червено. Места почти винаги има.

Свиваш към входа на паркинга и на бариерката спираш и натискаш едно копче, и апарата ти плюе магнитна карта. Основното тук е да знаеш че трябва да натискаш копче. Аз като гаврошче, не бях наясно какво ме чака, та спрях доста далеч от копчето и трябваше да се подам от кръста през прозореца или да слизам. Е за другия път бях подготвена.

Та взимаш си талончето (онова с магнитната лента, като по дебитните карти) и бариерката се вдига, а ти по стрелките обикаляш и търсиш място. Намираш, паркираш и излизаш. Излизането е лесно. Има стълби и асансьори във всеки от 4-те краища на етажа (на всеки етаж).

Ако си инвалид или жена си на далавера. Точно срещу входа има десетина места за инвалиди и за жени. Първата ми идея беше, че като знам мнението за жените шофьори, явно са решили да не ги пускат много из паркинга. Истината обаче е, че местата са в най-осветената част и точно до входа и охраната, за да не ги нападне някой или да не ги изплаши някой пиян.

Излизаш както си искаш от паркинга или както можеш, мотаеш се и после трябва да си тръгваш. Влизаш в паркинга от който и да е вход. Желателно е да помниш на кой етаж си естествено. На всеки вход и етаж има апарати за плащане. Приемат монети, банкноти и карти всякакви кажи речи.

Пъхаш магнитната карта в апарата. Той ти казва колко ти е престоя,колко по дневна и колко по нощна тарифа и колко ти е общата сума. Палщаш си точно за времето което си седял до минута. Плащаш с каквото можеш, ако ти трябва фактура натискаш едно копче. Апарат плюе фактурата и рестото и ти връща електронната карта.

След заплащането имаш примерно 10-15 мин да се изнесеш от паркинга. Качваш се на колата и отново по знаците до изхода. Спираш пак на бариерата пъхаш електронната карта. Системата чете, че си платл. Бариерата се вдига. Неонов надпис ти благодари и ти пожелава всичко добро и си тръгваш.

Ей така го правят хората.

Advertisements
6 Коментари
  1. ноември 3, 2006 11:11 am

    Еййй… Кат си спомня за онова Мондео…. Беше на 33 км горкото 🙂

  2. ноември 3, 2006 11:12 am

    ‘Ми кво да ги направя кат’ са им дървени колите. А и тия без книжките и стажа да си мълчат 😉

  3. ноември 3, 2006 11:12 am

    http://dzver.com/strange/mall6.jpg – паркинг в Анкоридж

    http://www.photo-cult.com/showpic.php?aut=dzver&id=60834 – паркинг във Феърбенкс

  4. ноември 3, 2006 11:13 am

    Много добро илюстриране на идеята. Мерси за снимките. Готини са 🙂

  5. Балагански permalink
    ноември 3, 2006 11:13 am

    Хм.. Сега като са сетя има и места специално за жени в тези паркинги 😉

  6. ноември 3, 2006 11:13 am

    Ооо Балагански 😉
    Аз пък си спомням един наш общ познат (наричан в едни други страни giant), който ме пита “Ти нали ще караш на връщане, че да паркирам тук?” – визирайки онези специални местенца в паркинга.

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: