Skip to content

За един кредит

август 28, 2006

Помните ли истоирята с Технополис? Ако не ето ви части Едно, Две и Три на заветната сага.

Но тук не става дума за Технополис, или поне не пряко.

Седим си ние кротко у дома и си чистим, подреждаме, абе изобщо намираме се на работа.

И изведнъж на мъжа ми GSM-а звъни. Гледаме се тъпо. Кой може да ни търси?! Сигурно е грешка.

Вдига си той телефона и аз слушам следната половина от разговор:

– Да. Да аз съм!
– …
– Добър ден!
– …
– Ама аз кредита не съм го усвоявал! Аз казах още тогава…
– …
– Още тогава казах на колежката ви, че отказвам кредита!
– …
– Да, да сигурен съм.
– …
– Няма защо, лек ден.

За кой кредит иде реч веднага ми просветна. Но какво търсят след повече от месец, не разбрах.

Изчаках го да свърши с разговора и го погледнах с нескрито любопитство. Обясни ми че звънели за ОНЗИ кредит. Изхилих се колко добре владее термини като „усвояване“ и попитах, да не би да искат и вноски да плащаме.

Не бе не искали. Те знаели че не сме го усвоили, но понеже банката си имала някаква процедура вътрешна там и се позабавили леко, и питали дали все пак не искаме да го ползваме този кредит…

Ей такова нещо не ми се беше случвало. Ти да не им искаш парите, те сами да ти ги тикат в ръцете.

Ако не беше малко неадекватно, щеше да е супер смешно!

Advertisements

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: