Skip to content

Моето време е обществено

август 8, 2006

Пордения майстор и поредното закъснение и вече се убедих, че моето време е обществено, а на майсторите служебно.

Сагата с вградените уреди в блога се намира нейде из предните ми писания. Но от нея ставя ясно (а и е единственото важно в случая), че съм горд притежател на пералня и миялна за вграждане.

И както пише по дебелите книжки, обадих се на оторизирания сервиз да ми ги монтират.

Първото впечатление бе измамно добро. Приеха ми поръчката, казаха ми да звънна във вторник за точен час на монтажа. И бяха любезни.

Трябваше още тогава да се усъмня, но не би. Особено като ми казаха че трябва да звънна в 9:30 за часа на монтажа, защото ако не се обадя, трябва да осигуря целодневно присъствие.

Както и да е днес беше денят Х. Сутринта започна с 20 минутни опити да се свържа с тях по телефона.

След като успях разбрах, че техникът ще дойде между 2 и 4. Уредих с шефа да изляза по това време. И виснах в къщи. Към 3 часа започна да ми става едно нервно нервно.

Хванах телефона и започнах да звъня с надежда да науча повече по темата. Защото днес аз повече не мога да изляза.

Резултата беше 2 прекъсвания на връзката. Един телефон оставен отворен. И 10 опита да им надуя главите със звънене, на които те устояха. Или общо 30 минути на телефона.
В 4 си бях на работното място. Помолих един познат да стои дежурен у дома. Добре, че той не е на работа.

От службата изгубих още 20 минути докато се свържа със сервиза.

След което следните реплики на операторката ме разбиха:

– Ами той майстора ще дойде днес, но е закъснял на втория ремонт.

На резонния въпрос защо не са ме предупредили, ми се каза:

– Ами вие защо не казахте, че не можете да излизате от работа по всяко време.

Последваха и други все в същия дух.

Аз си мислех, че след като си плащам за нещо, един вид с моите пари им се плащат заплатите, те трябва поне да могат един телефон да звъннат.

Освен това сега се чудя, къде е тая фирма в която можеш цял ден да излизаш от работа когато ти скимне, защото на майстора така му е кеф?

А най-много се чудя, ако тая лелка закъснее „само“ с два часа за работа дали шефа и ще я черпи или ще я овика. И как тя си позволява да ми крещи по телефона?!

След като ме държаха на отворен телефон 20 минути, и ми крещяха, се оказа, че техника до 15 минути ще е у нас.

И никой не ме попита дали не работя в Люлин, а да живея в Младост. И дали пътя от работата до дома ми е 15 минути.

Алооооооо бизнесмените и всички дето ръководите какъвто и да е бизнес с услуги: Аз си плащам за услугата. А който плаща, той поръчва музиката.

Advertisements
6 Коментари
  1. ноември 3, 2006 9:15 am

    В абсолютна грешка си, Гери! Този, който ти прави услуга, наистина ТИ ПРАВИ УСЛУГА и затова ти си му длъжна. Длъжна си, когат’ му е удобно, тогава да си на линия и… само да си посмяла да не си (!) – ще ти се разсърди и… може и да не го видиш повече. Длъжна си, също така, в момента, в който ТОЙ пожелае, ти да си готова с предплата (1, 2, 3 по ред… н.з.), ако не си -пак може да не му видиш очите. А, не дай си Боже, да имаш нещо против неминуемото увеличение на предварително уговорената сума за ремонта! Е, те тогава ще разбереш ти, колко много работа е свършил (нищо, че не самата ти не виждаш какво толкова е направил)! Просто… дано по-скоро ги разкараш от главата си, Гери!

  2. ноември 3, 2006 9:15 am

    Мерси мерси
    РАЗКАРАХ ГИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ
    Всичките, от снощи. И днес съм нов човек. Нищо, че оня с монтажа на миялната я е монтирал на криво. Нищо, че вратите ми скърцат при отваряне след 3 поправки. Все пак успях да ги разкарам. А тези деболийки, ще се оправят от други хора до семица две.
    Само ми е болно колко си права в коментара си… И се чудя до кога така…

  3. ноември 3, 2006 9:16 am

    Докога? Интересен въпрос… Ами… докато не се появят хора, на които да им се работи или докато ние не поумнеем и не престанем да им плащаме! А може би причината е в липсата на регламентираност – договори, неустойки… Но и договора не помага! Който не е сменял дограма, само той не знае, че ти избиват стария прозорец, слагат новия и не подмазват. Или ако сменяш някакви тръби – разбиват ти, сменят ги и си отиват… Ти оставаш в патовата ситуация да търсиш нови майстори за да завършат нещо, което би следвало да направят предните. А ние им се молим, някои и ги хранят – като скъпи гости (?!) и задоволяваме всичките им капризи. И после дълго след тях поправяме пораженията им…
    И да… тоз дет дава баницата е лудия…

  4. Vladi Valchev permalink
    ноември 3, 2006 9:16 am

    Майсторите работат според заплащането
    И аз така права както и всички останали

  5. ноември 3, 2006 9:17 am

    Ако майсторите работАт, ясно ми е защо не работят!
    Аз обаче не работя според заплащането, а според съвестта си. Защото ценя името си и работя за него.
    А кой за какви пари работи е въпрос на това, кой за колко се оценява.
    Момчетата, които идваха вчера едва ли получават много повече от предните, които идваха, но свършиха прекрасна работа и аз бях приятно изненадана от тях.
    Значи не е само въпрос на пари, но и на морал и сърце…

  6. август 12, 2008 1:32 am

    Да бе! 😉 Надевай се, Пено! (от глагола да се надена) че бизнесмени и ръководители ще разберат какво им казваш! 😉 😀

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: