Skip to content

Разкисване

юни 21, 2006

Седя си кротко тази вече, пия си бяло вино с миди ммммм…. И ми е едно такова тъжно и разкиснато.

Та се сетих за едно такова подходящо стихче:

Едва когато нещо си отиде
едва когато със нещо се простиш.
Разбираш колко много т се свити,
разбираш и започваш да тъжиш.
И мъката от страшната раздяла
до болка и в сърцетоти гори
разбираш че за нещо си живял/а
и за нещо от което най боли

Та молбичка имам една. Ако случайно някой знае кой е автора да ми го сподели. По две причини:

  1. Човекът заслужава името му да стои под този стих.
  2. Аз искам да издиря повечко негови стихове. И да му кажа „Благодаря за прекрасните стихове“
Advertisements
2 Коментари
  1. sırena permalink
    януари 19, 2007 3:18 pm

    май знам на кой е стихчето името на момичето е Петя случайно попаднах на сайта а стиха съм го чела приятелката на Петя ми го даде да го прегледам и ми беше страшно познато,да това е светът е толкова малък:)

  2. mandjadar permalink
    януари 16, 2008 7:20 pm

    Иван Вазов 🙂

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: