Skip to content

„Късмет“

юни 9, 2006

Ей на това му се вика късмет.

Умряла от глад се запътих с колегите към едно от 4-те ставащи за хранене места.

Седнахме и зачакахме:

  • 5 мин докато ни дадат меню
  • 10 мин докато ни вземат поръчката (времето за избор не го броим)
  • 10 мин докато ни дойдат бирите
  • 15 мин докато ни кажат, че това което сме си поръчали, го нямат…
  • 3 мин докато отново ни донесат меню
  • 7 мин докато минат да ни вземат поръчката
  • 1 мин докато ни каже, че газта е свършила и няма готвено (само пържени картофи и салати)
  • 5 мин докато ни вземе поръчката
  • 20 мин докато ми дойдат пържените картофи
  • 3 мин за сметката
  • 2 мин за рестото

Общо 1 час и 19 мин за едни пържени картофи с бира. Аз ли не я разбирам тази пазарна икономика, те ли…

Е вече има само 3 заведения ставащи за нещо. И май определено те не са наясно, що е то капитализъм.

Advertisements
2 Коментари
  1. ноември 2, 2006 9:52 pm

    Хм 🙂

    час и 19 минути. Може да е стратегия на заведението да ви остави да комуникирате на саме :Р

    Това е наш’та “пЪзарна икономика” – проста е, ама не за всеки…

    Та кои са 3-те останали заведения 🙂

  2. ноември 2, 2006 9:53 pm

    Не особенно елитни кръчмета в района на Електроника. Почти никому неизвестни.
    Предимства: близо до офиса, прилична кухня и време за обслужване в рамките на нормалното.
    Минуси: и по-добра кухня сме виждали, и по-добро обслужване също.
    Просто района не предразполага към претенции за храненето 😉

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: