Skip to content

Първолак….

юни 6, 2006

Спомням си времето когато ме записваха първи клас.

Дойдоха едни лелички, да питат мама иска ли да ме пусне на 6 години на училище. Тя отказа след семеен съвет. За да може детето(един вид аз) да се наиграе.

На следващата година отидох в училището, което ни е по район в първи калс. И с това домашните проблеми приключиха.

Де и сега да беше така. Тази година преживях адът на това да запишеш първолак.

Първо избирането на училище започва преди нова година. Защо не знам, но истерията е пълна. Всякакви родители питат, разпитват, споделят ужасите чути за разни училища.

Искаш или не се поддаваш на масовата психоза. И започва кошмарът…

Проверяват се всички училища в града. Ако не в града то поне във всички райони, в които можеш да стигнеш за разумно време с кола.

След това се проверява кои и какви са учителите в тези училища. Кой е най добър и може ли да си го избереш.

После започва дебенето от кога се подават молби. В едното училище приемаха от февруари, и към май можеше и да няма места.

В първият обявен ден за записване се стои на пост пред училището от 5 сутринта. Някои по отворени почти нощуват там.

Блъсканицата е безумна, раздават се номерца… Всеки нервно чака да успее да подаде молба.

След това чакаме класирането и дали ще ни приемат (поне в някои училища).

После следва родителската среща и окончателното записване. И след целият този цирк човек се чувства, като пребит.

И нас не ни подмина лудостта. След всички проучвания и тичания и ранно подаване на молби (като месец, не като час, че обичам да си поспивам…), решихме да видим още едно училище. Просото за сравнение с предните…

Появихме се неканени и нечакани на 23 май по обяд. Посрещнаха ни любезно. Имаха свободни места.

Хареса ни. Попълнихме молба. Разбрахме се да донесем копие от акта за раждане на родителската среща.

След родителската среща окончателно се спряхме на това училище. Избрахме си паралелката в която да учи. Занесохме свидетелството за завършена предучилищна. И готово.

Учудващо но цялата истерия можема да се пропусне. Посещението и за писването заедно с родителската среща ни отне 2 часа (от които час и нещо само срещата).

Знаем всичко необходимо. Имаме списък с нужните за първи клас тетрадки и помагала. И сме спокойни…

Господи защо се поддадох на истерията?!

Advertisements
6 Коментари
  1. ноември 2, 2006 9:40 pm

    Наистина ли трябва да имаш свидетелство за завършена предучилищна, за да можеш да се запишеш в първи клас?
    И нако да – защо? Това дали го има записано в който и да е закон?

  2. ноември 2, 2006 9:41 pm

    Да бе каке, трябва. И го има в някой закон, ама убий ме не помня в кой. То е в онзи за задължителната предучилищна. Ако не си карал, няма първи клас… Някакви такива истерии гласуваха…

  3. Eneya permalink
    ноември 2, 2006 9:42 pm

    Плашещо…
    А аз си мислех,ч е моята е тежка с тези непостоянни матури.
    Въх, добре че не съм първолак.

  4. ноември 2, 2006 9:42 pm

    Слънце, то за първолака беше най-лесно. Виж за майка му и баща му… Лудницата е пълна 🙂
    Ама и това с измислиците за матурите не е кеф. Да кажат нещо и край, не да си менят мнението по 3 пъти на ден…

  5. Eneya permalink
    ноември 2, 2006 9:43 pm

    Да си призная, шрарих ги на майната им. Обаче мога само да се възхитя на концепцията за повишителните. Ето една много хубава и симпатична практика. А дано да не отпадне.
    И дано тези първолачета да оцелеят до техните си матури/изпити/каквото там измислят откачалките, дето ни мъдрят законите за учебните материали.

  6. януари 12, 2007 3:52 pm

    Не е много във връзка с темата, ама аз за матурите. Трябва да се приеме закон, според който законите, наредбите и т.н уреждащи образованието няма да се променят през идните двайсет години. Абе то и БФС трябва да приеме наредба, според която наредбата за организация на футболното първенство няма да се променя 30 години ама на фона на образователните неволи е грехота да се коментира 🙂

    Иначе сериозно – ако/когато в един хубав ден и аз трябва да ги върша тия неща … не ми се мисли от сега …

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: