Skip to content

Израел така, както го видях (I част)

май 25, 2006

Тел АвивСофия, 23:00 часа, летището – Всичко е отцепено. Пуша цигара пред входа и нервно чакам другите от групата… Пристига човек от охраната и учтиво-заплашително пита:

– Вие какво правите тук?

– Ще летим за Израел, чакам колегите…

– Може ли да видя билета ви?

Учтиво предоставям билета. Човекът проверява в списъка ли съм, след това иска паспорта ми, да провери визата и си заминава. Да… сигурността преди всичко. Струва ми се малко пресилено. Ще ми трябва време да разбера защо е всичко това.

Първото ми впечатление е от нощен Тел Авив събрано в една дума – светло. Светло като ден. Не пестят от осветление определено…

Слизам от самолета. И веднага допълвам описанието – мокро. Имах чувството, че съм била под душа. Влажността на въздуха е над 70%.

Разходката още първия ден изгражда у мен навици, които после пренесох и в България. Където и да отидеш (магазин, кръчма, дискотека) минаваш през метал-детектор и задължително ти преравят чантата до основи. За това, като се прибрах в София, ме гледаха странно по кръчмите – има ли човек на входа, отварям чантата и не мисля. А те се чудят, какво за бога си мисля…

Още първата седмица преживях неподозирани емоции, за които само съм гледала по новините. Докато се разхождахме изведнъж завиха сирени. Колите по улицата за секунди се престроиха в една колкона и спряха. Няма хитри шофьори, бутане блъскане, пререждане. Никой не се възползва от освободеното място. След секунди профучават 5 линейки и още толова полицейски коли. Отлитат на нейде и движението се нормализира.

Ние продължаваме разходката из нощен Тел Авив. Три преки по-нагоре линейките и полицията се връщат но вече без сирени. В нашата група настава тягостно мълчание. Усещаме много реалистично картинките от новините и започваме да разбираме мерките за сигурност.

Две седмици по късно, в ранни зори от стаята в хотела виждам друга много истинска история. Кръстовището до хотела се изпразва и отцепва поетапно. За 2 минути всички коли са се изтеглили, а останалите са блокирани на безопасно разстояние. Войник се приближава до една чанта на тротоара и прави нещо. След това се отдръпва на 50-ина метра скрива се зад една стена, опъвайки след себе си въжета. След това с помощта на въжетата отваря сака обръща го и го изпразва. Как го правят и до днес не знам…

Сапьорите приближават бавно оглеждат падналите книги и хавлии и махват с облекчение. Някой невнимателен гражданин си е забравил плажния сак. Движението се възстановява за секунди. А полицията изчезва още по бързо.

Три седмици по-късно преживяхме същата сцена, този път от близо. Беше пред хотела ни и не можехме да се приберем. Чакахме спокойно и почти без нерви. Човек, както казват, свиква с всичко… Дори и със самолети и хеликоптери.

От ранни зори до късна вечер над хотела прелитат военни хеликоптери на юг. Заглеждаш се. Като излитат, по тях ракети, като по коледна елха. На прибиране ракетите ги няма. Лесно се събира 2+2, а и посоката на полета е очеизвадна…

Това е едната страна на медала. А държават Израел се оказа медал с много страни. Скоро ще разкажа и за тях…

Advertisements
One Comment
  1. ноември 2, 2006 9:34 pm

    Хахаха!
    И аз си донесох от Индонезия навика като си поръчвам напитка да казвам tidak es. Пък те ме гледаха странно…

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: