Най-близкият повод за вдъхновение ми се стори Св. Валентин. И благодарение на новите ми улеснения (машинки за релеф например) се родиха две нови и различни кутийки.

Технологията си е същата, размера също е малък. Просто този път реших че това ще са едни кутийки изпълнени с много любов и топлина – напук на зимата и студа.

И така да ви представя серията Валентински водопади от сърца:

Скоро в тази серия ще има и тематични валентински картички. А още обмислям дали да не направя към всяка кутийка по една малка картичка в същия стил и декорация. Защото освен букетите от сърца, любов и топлина, думите налисани лично за любимия човек носят много светлина, топлина и радост.

Пожелавам ви много любов и топлина, творческо вдъхновение и радост.

Разприказвахме се с Теа за една моя мечта и идея да си направя костенурка. И тя изведнъж изрови нявероятен плат на костенурки, като ми го даде с репликата ето за да си ушиеш костенурка от плат на костенурки. Това ме запали толкова много, че днес ще ви представя моята първа версия на костенурка по собствена кройка. Теа – „виновна“ си за това чудо.

Шестоъгълниците на гръбчето са от плат на костенурки както е ясно.

Легендите твърдят че някога един японец казал „Да му имам акъла на българина, ама дето му идва от после“ Е и на мен ми дойдоха от после мнооого идеи, за подобряване и улесняване на костенурското създаване. Както е ясно ще има версия 2 на кройката, кога никой не знае.

Но тази кройка със сигурност ще я променя защото вече втори ден ме боли гърба и не мога да правя почти нищо в следствие на многото ръчно шиене.

Не знам на вас дали ви харесва но аз направо я обичам. Вече обмислям къде да събирам първите версии на всички играчки които шия… Май ще ми трябва склад

По някое време напълних и втората и тя зачака калъфка. Покрай борда, който не изчислих калъфката отлежа малко. Но вчера реших да изчистя недовършените неща. И да ви представя другарчето на първата калъфка:

Аз лично мнооого си я харесвам. Даже започвам да си мисля да сменя и първата, която вече не ми харесва толкова. Но ако нямаше развитие в уменията ми щеше да е по-страшно. Все пак съм успяла да направя нещо което изглежда по-интересно от преди. И това ме радва.

До следващите ми шивашки или хартиени или филцови подвизи. А може и до нещо злободневно – е което първо се случи

Много здраве, усмивки и късмет през новата година!

Който няма нерви да чете може да спре до пожеланията, нататък следва мнооого неща в едно и ще стане дългичко…

На себе си също пожелавам „нова година нов късмет“, но сега ще се върна за малко в старата. Искам да ви покажа какво спретнах за подаръци на няколко добри приятели.

Естествено за всички имаше картички (с неустоими печати от Двете елши):

А подаръците бяха два вида:
- коледни играчки за елха от плат и филц, напълнени са със силиконов пух и са изцяло шити. за декорация използвах филц или панделки които да прикриват връзката на панделката към топката.
- Свещи с коледни картинки. Картинките са разпечатани на тишу хартия и са поставени върху свещите със сешоар.

Естествено по случай новия късмет, който си пожелах, получих и много подаръци. От снимките червенто вино с кристалната чаша е леко на заем – но оригинала падна много бързо в жертва на празника. Чашата остана и си е само за мен – никой не смее да ми я ползва.

Картичките съпровождащи подаръците ще ви покажа следващият път, защото не ми се получават снимките нещо, а тези красоти не заслужават лоши снимки.

Енциклопедиите са прекрасни интересни и много полезни. Освен тях има и няколко хоби занимавки.

Едното е списание за киригами. Техника при която от хартия се създават невероятни картини само чрез изрязване. Веднага захванаха един модел. Върви бавно но славно. Като завърша ще го покажа в готов вид. Иначе трябва да се получи модела от втората снимка

Другото е едно бижу – машинка за релеф. С нея нещата са по бързи, така че още на следващият ден се появи и картичка. Релефът е с папката за релеф която е от комплекта. Останалото е въображение и материали които си имах.

Между празниците си подарих и папки за релеф към машинката. Първите две са от Армстронг, за съжаление нямаха овала който исках, но има време.

Следващите папки са от магазин Хобисима. Да, да не от сайта, а от магазина, който успях да видя преди официалното откриване. Имах и щастието да се запозная с Нели и Стефан, който са наистина прекрасни и слънчеви хора.

Не стига че така гостоприемно отвориха врати за мен, почерпиха за именния ден на Стефан, ами ме изпратиха и с подаръци.
Заредиха ме с много позитивна енергия. А магазинчето е просто прекрасно.

И така празничното време мина време е за нови късмети и занимания. Надявам се блогът да се посъживи.
До скоро!

Направих 2 кройки за жираф и за жаба. Както се оказа на жирафа не съм му оценила главата правилно или по точно казано пдценила съм му ушите. Та при обръщането главата заседна във врата. Сега ще преработвам кройката.

За сметка на това другото което исках да създам – жабата – ми се получи с няколко грешки. Така че ще се налага да се прави и версия 2 на кройките.

Като се има предвид че никога не съм се учила да шия и кроя, мисля че жабока стана много приличен. Ръцете му във версия 2 ще са на принципа на краката. Мисля че ще се получи. Остава за бъдещето като се понауча, да му оправя лапките да изглеждат жабешки а не патешки, но и това ще стане.

Но най-голямата ми гордост е, че седи без да го подпирам. Подозирам, че ако знаех как се правят кройки този ефект щеше да ми избяга. Но както е казано блаженни са незнаещите - на тях им се получават и най-невъзможни неща.

Агънцето на снимките е лична кройка. Надявам се жирафа и жабата също да са си изцяло мои творения. За другите животинки съм ползвала кройки от списания. Гущерите оригинално бяха апликация, която толкова ме вдъхнови, че се превърна в играчка. В момента ме чака един дакел, който също не е мое изобретение, а е по кройка, но обещава да стане красавец. Заека и кривооката мечка нямат индивидуална фото сесия все още защото ми падна тока на фотото (непрофесионалистите сме така).  Мечока така и си остана кривоок след 3 опита да стане разунмно гледащ. Накрая реших че това ще му е чарът.

Тук ще видите част от направените филцови ключодържателчета, които могат и да са просто висулка на раницата на някое хлапе и фибички.

Ако ви харесват можете да ги намерите в прекрасния магически магазин на Теа и Кети на Пиротска 16. В магазинчето освен много красоти се организират и курсове, които са забавни и приятни.

А след поредната порция снимки ще видите и животните от плат. За сега там разнообразието е много по-малко. Едно защото платнените ми животинки са по големи и с по-сложни кройки и второ защото с тях се занимавам от скоро.

Едното е всъщност втората пачуърк завивка която направих. Първата я правих на курса при Йовчето, но още седи незаснета. А всъщност стана много нежна и интересна. Последната която направих също не е заснета, а е направена с едни квадрати, които захванах още на курса. Йовчевто много искаше да види какво ще се получи, но ще трябва да изчака да се наканя да снимам.

Другото е една калъфка за възглавница, която скоро ще вземе да се скъса от употреба, докато се наканя да я покажа. С тези пеперуди скоро трябва да се появи още една калъфка за възглавница, за да са си дружки двете. Макар че се изкушавам да пробвам да направя калъфка с дръвче и листенца, Много ми харесват, но кройка нямам и ме е страх, че няма да напасна размерите.

А последното е една много специална готварска престилка за един мноого специален човек. Готвачът апликация е кройка от бурда, която доста ме измъчи, но резултатът си заслужаваше всяка секунда прекарана край машината, ютията и всички прилежащи дейности.

В процес на очакване да бъде заснета е и първата престилка която направих. Но манекенът се дърпа, въпреки всичките ми уверения че лица няма да показвам само творчеството.

Наканя ли се да снимам тук ще се появят недооблечена крава, кучета, котки и други животни. както и други неща от последните месеци. Само да се мотивирам малко.

И понеже блогът се посъбуди, ето и една идея за следващата цветница. Е аз ги направих за тази дето отмина, ама тя слдващата май е по-близо вече.
Картичките са 3, едната в мъжки цветове, а другите според усещането ми за цветята на които бяха подарени.

Заигравката е голяма. Всички цветенца си изрязах с перфоратор, придадох им релеф, сглобих и подредих. Някои се сдобиха и с роса по тях. Струваше си обаче всяка секунда от времето. Резултатът на живо е дори по-хубав от снимките, но пък и аз снимки не мога да правя.