В Закона за защитените територии (последно изменение ДВ бр. 19/2009 г) Чл. 74 (1) (изм. бр. 91/2002 г.) т.7 гласи:

сумите от глоби и санкции, събирани по този закон и по Закона за защита на природата, когато наказателното постановление е издадено от министъра на околната среда и водите или от упълномощено от него лице;

Нямаше да го спомена ако съответно цитираният Закон за защита на природата не е бил отменен (Отм. ДВ бр. 77/2002 г), което прави само 14-тина броя по рано.

Може и аз нещо да не разбирам, но не открих как точно се е случило това и има ли логично обяснение?

А вие можете ли да кажете?

При Майк Рам открих нещо, което си заслужава човек да погледне:

50-те най-велики монолози в киното

Наминете и прочетете ако ви е интересно. На мен лично много ми хареса.

… явно са най-голямото богатство на една фирма. Или така излиза като се загледа човек.

Предишната фирма по чистота в някои софийски квартали е минала по всички спирки в тези квартали и си е прибрала металните кошчета. Къде с изтръгване на кошчето барабар с бетона, къде с рязане на кошчето с флекс от дъно.

Новата фирма още не е смогнала да постави нови или не и пука много за спирките – не знам кое от двете.

А аз блажено вярвах, че спирките и прилежащите към тях табели, заслони и кошчета са общинска собственост. Нищо чудно утре да осъмнем без заслони и табели по спирките заради някоя друга смяна на концесионер…

Благодарение на Илиянка се разписвам този път.

Сайта, който поддържа тя, е на магазин в Пловдив. „Местообитанието“ на магазина е чинно посочено в заглавната част на сайта, както и на страницата с контакти.

От формата за контакт е получила следното запитване:

__feedback__name: теди
__feedback__email: ******@*******.bg
__feedback__text: това в пловдив ли е ? Защото ми трябва да е в плодив. не ми отговарияте на ******@*******.bg защото съм си забравила паролата.

Та ние двете вече половин час се чудим да се смеем ли или да плачем и как да му отговорим на горкото Теди. Предложих и да си направи страница с често задавани въпроси.

А другият вариант е:

Мила Теди, ако случайно освен онзи сайт си посетила и този блог да знаеш:

1. Магазина в Пловдив до който си писала, е наистина в Пловдив.
2. Електронната поща се дава за да може човек да ти отговори.
3. Току що влезе в графата с вицове.

Те това е…

N.B. (Илияна) Please don’t try this at home!

Преди време имах две сметки в една банка и всеки месец се въртяха едни пари от сметка 1 в сметка 2 – автоматично естествено.

Наскоро по някакви си причини реших да си преструктурирам финансите. И от сметки 1 и 2 остана само сметка 2. Този месец с учудване забелязах, че месечно от сметка 2 в сметка 2 се въртят същите онези пари.
На мен лично ми е забавно, защото за тази транзакция пари не плащам. Смятам да видя колко време банката смята да върти тази безсмислена операция, която на мен никак не ми пречи.

Правилата на играта, както и принципа на писане са описани тук. Няма да ги повтарям. Започваме направо с една коледна приказка, която ще се появи в завършен вид на 23.12.

Преди много много години в една малка къщичка на края на едно градче, живеело едно бедно, но сплотено семейство: мама, татко и….

Преди много много години, в малко градче живеел стар часовникар. Той имал малка работилничка, в която ремонтирал най-различни часовници, черен котарак и малко китайско гащато петленце.

Всяка сутрин, щом поправените часовници започвали разсънващо да се надпяват, котаракът и петленцето тайно се срещаха на полянката зад старата къща и там играеха с часове на любимите си игри. Те не разбираха, защо техните родители непрекъснато се карат и не им разрешават да дружат заедно. Толкова много интересни игри съществуваха на този свят и чакаха поне едно петленце и един котарак да ги играят до насита от изгрев до залез слънце. Оставаше им дори време да легнат на покрива на старата къща и да наблюдават как слънцето се скрива, вечерта, зад големият хълм, намиращ се съвсем близо до съседното село. Те дълго се чудеха, в коя точно къща в това село отиваше слънцето да спи и правеха планове да го посетят някой ден, и да му занесат малко млекце и семена от пшеница, защото, съгласете се, никак не е лесно по цял ден да светиш от небето и да нямаш време да си починеш, пък какво оставаше и да поиграеш на някоя интересна игра.

Всяка вечер те се разделяха като първи приятели и си обещаваха да си помагат при изяждането на големите хранителни награди, спечелени честно с усърдна работа. Хората в градчето бяха свикнали с обущаря и неговите помощници. И ги обичаха. С удоволствие заплащаха поправките си и създаването на нови часовници било то с храна, дрехи или услуги.

Така е било едно време а как е сега никой не знае, защото много много отдавна никой не е минавал през онова градче за да ми разкаже.

*автори: моя милост, Нела и Беги.

* идейният проект е тук

Много благодаря на отзовалите се, ще се опитам поне още веднъж да направя приказка тук.  Дано има повече участници за да стане приказката по-дълга и интересна.

Или казано с други думи какво се прави когато пътят е заледен, за да стане той безопасен?
Обикновено едни машини минават и ръсят пясък и/или сол. Само че обикновеното е за обикновени случаи или поне за обикновени държави.

В нашата не е така. Днес сутринта го разбрах. Имаше заледяване в отсечката между Софийски университет и Орлов мост. „Обезледяването“ се извършваше от чичко с оранжева жилетка, носещ пакет едра морска сол(1 кг.) в едната ръка и ръкавица на другата. Човечецът лавираше между прелитащите коли опитвайки се да оцелее, докато разпръскваше с ръкавицата морска сол от пакета.

Е те така ги правим ние работите!

За голяма моя радост, гордост и надувка Нела ме е номинирала. Честно казано и аз като нея мислех че тази тема ще ме подмине, особено при липсата ми през последните няколко месеца.

Според правилата трябва да ви кажа някакви неща които ме правят щастлива и те да са 6. Няма да ги боря защото едва ли само шест неща на този свят ме правят щастлива, но ще споделя тези които си спомням първи, когато затворя очи:

Гушкането семейно в леглото. С всички смехове, боричканици, закачки и т.н. Очите на дечко блестят като звездички и всичко се озарява. Цвете в някой сив ден. Изгрева на слънцето (ако изобщо се измъкна от леглото толкова рано). Морето привечер. И още безкрайно много неща.

И следват моите номинации, с уговорката че не номинирам лични познати, а само хора които са ме впечатлили с едно или друго в блоговете си.

• mix
• Петър Събев
• batpep
• simplyblue
• molif-чето

Снощи в много съкратен вариант играхме една форумна игра. Измислихме си тема. И започнахме да пише приказка. Всеки знаеше само края на предходното изречение и си доразвива идеята както на него му харесва. Важното е всеки да не завършва последното си изречение за да може другият след него да го продължи.

Интересно ми е дали това може да се получи и тук в блога. За тази цел коментарите са изцяло модерирани. Всеки който иска да продължи приказката отговаря на последния публикуван коментар. За сега ще виждате само част от последното изречение на предходният коментирал.

Веселбата ще продължи до следващият понеделник, когато ще събера отделните части и във вторник ще прочетете какво се е получило.

И така започваме с:

Приказка за стария часовникар

Преди много много години, в малко градче живеел стар часовникар. Той имал…