Благотворителност
Между всички служебни неща днес ми остана и малко време да се занимая и с една приятна инициатива.
С колегите събрахме парички да купим малко неща за един дом за деца. Събирането правим за втори път с амбиция да стане нещо като традиция. Но не за нас иде реч в писанието.
Смятаме си ние паричките, купуват се неща от първа необходимост и остават малко парички, с които решаваме да вземем игри и играчки за децата.
Тръгваме по борсите и си харесваме едни топки, не са нещо особено, но по наши сметки можем да вземем двечки. И тъкмо обсъждаме колко, какво, как продавачът ни пита:
- А за какво ви трябват всъщност?
- За един дом за деца.
- Тогава за вас цената е Х.
Чак не повярвахме в първият момент. Останах с впечатление, че ни ги даде без грам печалба, което ни позволи вместо 2 да вземе 3 топки все пак.
И понеже доброто никога не идва само в следващият магазин, от който поръчахме тетрадките се оказа че не могат да ни ги доставят днес. Но предложиха да ги доставят на адреса направо макар и извън София. И то напълно безплатно и доброволно.
Тези двама души искаха да помогнат както могат просто от добро сърце.
За което искрено им благодаря!
Filed under: Наша гордост
Тая случка спокойно може да влезе в томчето “Разкази с неочакван край”. Не очаквах чак такава развръзка…
Respect !
Чудесно е, че я сподели с нас, Гери! Всички имаме нужда понякога да повярваме, че не сме загубили човещината си като общество!
уау.. има хора… когато до един човек застане още един… както се пее в една песен
Надяваме се хората, от които зависи администрирането и ръководенето на домовете, да са също така с отворени сърца. Всичко започва от родителите, които си изоставят децата…
Но това е дълга тема, на която трябва да посветя пост…
Просто не е за вярване! Като знам какви настроения и идейки преобладават в днешна България. Видях се принуден дори да забраня употребата на думата “пари” в моя собствен дом. Просто ми се повръщаше от нея…