Емоции в градския транспорт
Вися и мръзна на спирката. В обратна посока минават 4 автобуса към последна спирка. В моята нито един. След 20 дълги минути все пак пристига автобус и се качвам.
Още с качването ме посреща рояк винарки и индивид здраво повръщащ на пода. Местя се.
Наскачам на две лекли на видима възраст 50тина години. Слушам следния разговор:
- Ти представяш ли си какви са им проблемите… Какво пишело на ръкавиците в магазина.
- Да бе те са съвсем различни от нас захлупените ‘дето се казва.
- Не бе ние не че не можем да прочетем, ама нашите пробеми са къде къде по сериозни от разни глупости. Нямаме време да се разправяме какво пише по етикетите.
- Да бе те са млади.
- Ами да. Те нямат сериозни проблеми и за това са тръгнали да се занимават с глупости.
- А ние вчера с детето минахме край блока и в градинката имаше кокичета. А днес ги няма. Някой ги обрал. Вандали!
Идва ми спирката и слизам. И вървейки си мисля: “Значи да си защитиш правата на потребител е глупост. Но откъснатите кокичета са сериозен житейски проблем!”
Ами да им имам приоритетите на някой хора. Макар че и аз обичам кокичета по градинките.
Filed under: Шарки
Добре де, на тоя повръщащия индивид как можа да му отделиш само едно изречение
Много бързо ми мина пред погледа Жоре, аз се чудя как събрах и едно изречение…
Мдаааа, а “по света” човека, който повръща сам по себе си би напълнил една статия, защото ще е рядка и забележителна гледка. Над това се замислих аз след като прочетох пост-а.
Относно кокичетата и “захлупените” нищо не мога да кажа - има ги навсякъде в определен период от време.
[...] бегло за човек, който повръщаше в автобуса. И след този коментар: Мдаааа, а “по света” човека, който повръща сам по [...]