Разбъркани мисли от последните дни

Днес сутринта видях по телевизията небезизвестният Борислав Зюмбюлев. Вече напълно разбирам написването на онази статия. Както започвам да разбирам и човека. Не е лесно с толкова комплекси да живееш нормален и пълноценен живот. Лично мнение дето се вика. И в тази връзка се замислих, защо вместо да се възхитим от екипажа на самолета на президента, че успешно е приземил аварирала машина, ние сме взели пак под вола теле да търсим и виновници да издирваме.

От вчера се тръби каква точно присъда е получил Максим Стависки и кое колко било несправедливо или справедливо. Държа да отбележа, че има 2 гледни точки. Едната че за такова престъпление по закон може да се получи много повече. Другата, че в крайна сметка той е един от малкото дето са осъдени на практика. Само заради известността му изпадаме в един вид двоен стандарт. И веднага се аргументирам по темата за двойния стандарт. Максим Стависки, пиян катастрофира и убива един, а тежко наранява друг човек. Поради шума в пресата от вчера той има присъда.

Сега да погледнем какво се случва със Живка Боянова. Коя? Нали това ви беше първия въпрос. Не ми отговаряйте на мен. На себе си отговорете. А всъщност това напълно непознато за вас име принадлежи на пияната шофьорка от Перник, която уби трима младежи. Знаете ли какво става с нея? Аз знам. Нейното дело е отложено за пореден път за 26 февруари. Това е направено по настояване на адвоката, който иска повторна експертиза за скоростта на колата.

В случая правим следното сравнение:

Обстоятелство	Максим Стависки	Живка Боянова
Шофира в	нетрезво състояние	нетрезво състояние
Дата	5 август 2007 г.	18 юни 2007 г.
Произшествие в	насрещното движение	насрещното движение
Загинали	един	трима
Ранени	един	няма
Присъда	да	делото е отложено за 2ри път

Тук не коментираме дали ми харесва присъдата или не, а до колко присъди се издават само под натиска на медиите. И факта че си известен се превръща в задължителна присъда, а липсата на журналистически интерес, ти дава шанс да се измъкнеш.

След многото коментари за туристите, трудните условия, изоставеното момче, което най-вероятно е загинало в планината, аз си зададох само един въпрос: Ако съм в планина с още двама души и при много тежки услови. Ако единият е в изключително тежко състояние. Ако преценя че изборът е да остана и да се моля за чудо или да го оставя и да се спася. Какво бих избрала? Как бих решила? И колко ли ще ми тежи всяко едно решение? Друго не смея да коменирам по темата. А журналистите са на топло и се чудят как от тази трагедия да направят новина.