Цената на човешкия живот -2

Продължението на историята от вчера не е по-малко притеснително и неприятно. Защото в следствие на ужаса, стреса и преумората, майка направи хипертонична криза.

В понеделник отива при личния си лекар с главоболие и световъртеж. Той и мери кръвното. И веднага вика линейка, която да я вземе от кабинета му. Спешна помощ се опитали да му откажат, но той се скарал с тях по телефона и са отишли. Странно – а уж са колеги! Аз мислех че спешна отказват само на нас простосмъртните. Междувременно вика и кардиолог за консултация за стабилизирането и. Казават и, че е пред инфаркт.

Изсипват я в същото приемно на същата болница. Приемащият е отново онова същество от историята с татко. И отново първите му насочващи въроси са към диагноза рак. Много мило няма що – който и да дойде все за това го питат.

Приемат я в кардиология към обяд. Цял ден не вижда никакъв лекар. Дават и някакви лекарства и и казват кога да ги пие. Успява да разпознае две от лекарствата. Аспирин и диазепам. Друго какво е пила и до днес не знаем. Няма го и в епикризата.

Започвам да звъня всеки ден. Да я ободрявам и да съм в пълна бойна готовност да отлитам за Бургас на скорост. В това време баща ми все още се възстановява от операцията. И има диагноза диабет (слава богу ходи на нормален ендокринолог). Трябва да се отглеждат някак с баба ми и да посещава майка.

Всеки ден в продължение на 4 дни няма диагноза. Никой не говори с нея. Никой не отговаря на оплакванията и. А тя има силен световъртеж, има шипове в шийната област и проблеми с кръвоснабдяването на мозъка.

Всеки ден по някое време се изсипват един, двама доктори. Гледат я от 2 мерта, пишат нещо в едни листи. Изобщо не я питат как е, а ако се опита да се оплаче от световъртежа, изчезват.

Нищо не се знае. Тя чака и се притеснява. Аз чакам и се притеснявам. Татко и той така. Междувременно споделя, че в кариологията е по добре от хирургия – миели даже тоалетните. За сметка на това от новата дограма вее и няма резервни одеала.

В четвъртък изведнъж и споделят, че не и е добре – ама нищо и няма. Да си пие някакви хапове и да си направи коронарография. И я изпращат сама в другото крило на болницата да чака невролог 2 часа пред кабинета му. Каза ли й че коронарография има в Варна, София, Пловдив.

Обадих и се аз и научих новината. Проверих къде в София се прави изследването. Оказа се че имат апаратура във ВМА, Св. Екатерина и 3та градска(филиал на Св. Екатерина). Във ВМА връзки нямам, а и се оказа, че в Св. Екатерина изследването се прави по здравна каса. Записах час на мама за понеделник. Бяха и казали, че в петък я изписват.

Естествено лекарите се постараха да съсипят уговорения и записан час. Сякаш ядосани на някого и нещо. Първо не и повярвали, че има час. Псле я съветвали да ходи в друга клиника. Изискваха се рентгенография на сърце и бял дроб, както и талон No 7 за хоспитализация. Рентгенографията направили по нейно настояване след много опъване и скърцане със зъби, а се полага по клинична пътека. Талон отказали да и дадат.

По-късно разбрах какъв им е бил проблема. Другите пациенти насочени за същото изследване, са ходели да ги молят за контакти и да им “благодарят” подобаващо за дадената визитка или телефон. А на мама не и се наложи.

Личният и лекар, казал че няма да има проблем да и даде талон, когато каже. Когато отива в петък с епикризата той я пита “Какви вливания ти правиха?”. Оказва се, че са и писали вливания на банки, които не са и правили. Ясно ви е къде са отишли банките.

През цялто време в отделението каза, че са я карали да се чувства виновна, че е болна.

Прибрах си я в София. Направихме изследването – оказа се добро. Назначиха и терапия и сега си почива и се възстановява.

Защо не разказвам за Св. Екатерина ли? Ами защото там не е България, нито е здравеопазването, което ще срещнете в средностатистическа болница. На Св. Екатерина ще посветя отделно писание.