Тестването и оправянето на грешки
12:00 при поредния тест сървърът се срива. Следва разговор:
Т(естващ): - Да ви кажа какво направих?
П(рограмист): - А не, не. Ние ще се оправим!
15:15 Влизане в стаята на тестващия. Разговор:
П: - А ти какво всъщност направи?
Т: - Ами сложих хххххххххх и след това yyyyyyyyy и така. Какъв е точно проблемът?
П (пренебрежително): - Ами.. Е да ти обяснявам ли сега? Абе има там един файл в една директория. Ама не можем никъде да го намерим сега.
15:20 Сървърът отново работи.
15:22 Реплика от Програмиста:
П: Ако се счупи моля те да ми пишеш и - както съм сигурен, че ще направиш - да запомниш случая в който гръмва.
Ако си бяха спестили пренебрежението и ако бяха говорили в 12:00, сървърът щеше да е готов до 12:05.
Изводите оставям на вас.
Filed under: Професионална деформация





На теория да, ама на практика не съвсем.
По принцип, няма начин да направиш една система да работи, ако нямаш ясна стратегия за обработване, съхранение, категоризиране и отстраняване на грешките. Т.е. доста е възможно П да е знаел още в 12:00 какъв е проблема и разговорът в 15:15 да е бил формален.
Ще ми се да си прав, ама не би.
Никой не иска безгрешна система. Иска се малко опит в комуникациите между хората, за да се ускори работата.
> Ама не можем никъде да го намерим сега.
В природата нищо не се губи, то само се видоизменя
Ако си гледала The IT Crowd:
- Hallo, IT! Have you tried turning it off and on again?
Ако не си - гледай го