Учебниците за 2 клас
Дойдоха в нашето училище вчера. Аз ги взех днес. Взех последния комплект.
Половината от тях са стари. В някои е драскано и писано. Състоянието им не ми се описва. Поне не са се разпаднали още.
Та питанката е сега: За какво точно чакахме до вчера? И какъв транспорт им е бил нужен?
Едно време връщаш учебниците в училище и следващият випуск си ги взима от там. Паралелките са винаги еднакъв брой. Всичко е точно. А сега?
И още една бърза питанка:
На кой олигофрен му е хрумнало че във втори клас на 7 паралелки по средно 22 деца се пада една занималня? И как в една стая може да се съберат 39 деца от 7 класа със 7 различни домашни по различни предмети?
Filed under: Детско-родителски (не)воли





Това ми напомня учителските стачки в момента. Да, заплатите в училище са много ниски и хората трябва със зъби и нокти да се борят да си ги увеличат.
Но, пожелавам им да успеят, догодина ще се вдигнат ли на стачка да подобряване и на условията на работа в училище? Тук включвам разрешаването и на тези проблеми …
Проблемът не само с учебниците е, че все някой отнякъде трябва да одобри, да разреши и т.н.
Още като излязоха новите учебници (по новата програма е малкият ми син) това ми извади очите - че в тях е предвидено да се пише?!
Абсолютна глупост№1.
№2 е тази, че учебниците и тетрадките са от тежка гланцирана хартия -луксозно изглеждат, но са абсолютно некачествено слепени. То с плюнка да ги бяха правили, щяха да са по-здрави.
№3 е, че на децата им се налага да носят между 4 и 6 броя неща по един предмет. после се чудим, че са изгърбени.
И други недомислици мога да допълня, ама тези ми са приоритетните.
Ако в учебниците не се пише, ако са шарени, но от лека хартия, ако са здраво подвързани и ако не са многобройните помагала, сборници, тетрадки, тренировъчни и т.н. подробности… животът ни би бил по-лек!
А че не е нужно да се чака до четвъртък, за да се получат старите учебници - не е нужно! но кой знае какво нещо е било сътворено в съответното училище или инспекторат.
Тази година показах на сина си моите учебници от първи клас и той каза:
“Ама само толкова ли? Къде са ти другите?”
Шаренки, запазени, на вестникарска хартия, те тежаха общо по-малко от един негов учебник…
Така е. И да кажеш, че като не са били луксозни, не си станала грамотен човек? Че не си се развила, социализирала и реализирала?
Ама от печалбарите страдат неизброимо много хора. А децата, дето са безкрайно объркани - то не са упражнения от учебника, от помагалото, от учебната тетрадка, от атласа…
Аман!
Изкривените ни понятия за модерно образование вече дават плодове. Уж концепцията е у дома да се учи колкото се може по-малко, а дефакто НЕ става така! Липсват занимални, липсват шкафчета - да си държат учениците нещата там, нищо не е пригодено така, че да си ходи ученикът у дома - вече научил и написал и с полупразна чанта.
Нашият втори клас още чака новите учебници, така като чета, може и да не ги дочака
Навремето и ние учехме по стари учебници и даже си пишеше кой преди теб ги е ползвал. Не всички бяха много запазени, но пък понякога имахме късмет да сме първи на нов учебник и беше хубаво. Според мен това е правилният начин да се работи в училище, нали искаме да сме зелени и да пазим горите, а също и да научим децата да се грижат за помагалата си. Друг е въпросът, че голяма част от новите учебници изискват да се пише в тях и, естествено, са неизползваеми от следващия випуск, както се каза и по-горе. Съвсем отделен е въпросът е какво пише в тези учебници…
В нашето училище има две занимални за випуск от 75 деца, от които я посещават около 60, значи трийсетина деца в група. Натиснете директорката, която да натисне инспектората и да отпуснат бройки. В нашия случай учителките в занималнята са пенсионерки, преподавали дълги години в същото училище.
Успех!
Тази година съм в почивка.Двете внучки са съответно 9 и 5 клас и вече нямат нужда от надзор.Ако съм жив и здрав, догодина започва втората партида от ученици- момчетата. Така, че мога да се включа с мнение от ІХ. 2008 г.