Да си мълчим ли? Не благодаря

Уважаемото лице 123 ми е оставило следния коментар по темата “До Технополис и назад”:

Gospojo, problema ti e 4e jivee6 v Bulgaria a ne v magazinite.
Navsiakade obslujvaneto e na zle. I v bankite nikoi slujitel ne si dava zor ama stoi6 i 4aka6 kolkoto triabva bez da mranka6. Zatova ne si go izkarvaite na mazazinite…. I kak ne te domarzia da go napi6e6 tolkova podrobno.Vseki ima pravo na izbor, ima i pazar. ))

Първо да уточня: Никога не ме мързи да пиша истината, била тя болезнена или приятна.

Относно “Всеки има право на избор, има и пазар” – да така е. И както е видно аз съм си направила избора. А ако съдя и по броя и съдържанието на коментарите под статията – не само аз.

След като твърдим, че имаме “пазарна икономика”, в нея Потребителя е с главно ‘П’ и неговите желяния и потребности трябва да се удовлетворяват. А след като съм си изработила честно всяка стотинка, искам да си харча парите по подобаващ начин.

От оплакванията определено има смисъл и полза. Нито един шеф няма да е щастлив, че пресонала му гони клиентите. Защото служителите са на твърда заплата, но шефа обикновено е на процент.

Обвинението, че за банките си мълча е силно несъстоятелно. И тук ще приведа примери за институции и места, за които не съм си мълчала.

Засегнати от моето чувство за справедливост и от желанието ми да плащам за качествени стоки и услуги са:

• Булбанк
• Технополис
• НОИ
• НАП
• КАТ и паспортна служба на куп – макар, че не съм си дописала още. Но в КАТ лично шефа на отдел документи ми показа наредби и закони за да ме убеди в правотата си. Отнесе голям скандал, помни ме поне една седмица.
• учителите (по-точно една конкретна)
• медицинското съсловие – макар и да не съм описвала тук борбите си на живо с тях.

Всичко това само за да ви попитам: Ако всички си мълчим и се примиряваме, как ще се промени нещо? И трябва ли да търпим и да мълчим?
Моят отговор мисля е ясен от изписаното до тук.