Анкета: Случка 2
2007 август 21
Преди самата случка да си кажа. Ако и вие искате да си правите подобни анкети моля крадете на воля идеята. А ако искате някоя ваша любима случка да се помести тук, оставете я като коментар или в писмо. Аз ще я преместя в отделна тема, по която да си текат отделни коментари, като запазя авторските ви права 
Случка 2
Около 2-3 годишно хлапе. Прибирате се в къщи и то ви застрелва с изказването:
- Аз ще се женя за Мими и ще ходя да живея у тях. Обаче ми събери малко дрехи в една чанта, че няма там да ходя гол я.
И вие…?
И аз… се опитвам да удържа смеха си
После ще обясня за това, че само пълнолетните хора могат да се женят, защото са пораснали, станали са по-умни и по-зрели (не, че съм сигурен в това, де) и т. н.
Аз пък с полусериозен тон бих предложила първо да поканим Мими и родителите и на гости, щом ще се женят. После , ако първото не е достатъмно, ще предложа Мими да дойде да живее у нас, щото имаме по-хубави играчки и даже къщичка за игра.
Ще ми се да си мисля, че ще остана сериозна и ще обяснявам на разбираем за 2-3 годишно дете език нещата от живота, като: какво означава самостоятелност, отговорност, кога можеш да се считаш за такъв човек и т.н., но истината е, че ще избухна в неистов смях.
Пример: Племенникът ми бе на 6 г, когато се роди сестричката му. За това време той явно се бе изградил като егоист. Та, къпем сестричката му в коритото, а бебето рита, водата се разплисква и измокря вратата на гардероба. Племенника ми се изправя и казва с категоричен тон:
- Вижте я какво направи с гардероба ми. Няма да я къпете повече в моята стая!
Със сестра ми го поглеждаме учудено и обясняваме:
- Това вече не е твоята стая и твоят гардероб. Това са вашата стая и вашият гардероб…
- Не е вярно! Баба на мен ми купи този гардероб!
- Не, баба ти го е купила за детската стая….
- Така лиииии, тогава ще си взема 100 000 лв от детската касичка, ще си купя апартамент и сам ще си живея в него!
При тази реплика вече не издържахме и се запревивахме от смях. Знам, че не е правилно, но….
Ооо я отивай в леглото веднага да не заиграят шамарите
Аз пък за малко не изтървах завоя като чух репликата зад гърба си в колата. От смях естествено!
После му обясних, че родителите на “любовта на живота му” едва ли са предвиждали да го отглеждат обличат и хранят и може и да не могат.
Но нямам нищо против да се срещаме с момиченцето, да си се канят на гости и да играят заедно. А като станат големи и самостоятелни – каквото си решат.
Таткото, като всеки татко каза “Не може защото нямаш 18 години”, но това е една отделна история.
А от цялото това нещо излезе едно прекрасно приятелство, не само между децата