Здравето ни - в електронен формат.
Е-здравеопазването е реална и постижима за България цел споделят с нас от money.bg.
Първата ми реакция, беше да се запозная с чудото “е-здравеопазване”. Веднага си представих, как ми инсталират един чип. С някаква безжична връзка показателите ми през комп-а и интернет се точат до доктора, който веднага ми познава какво ми е. И ме оправя (както искате го разбирайте).
Второто ми впечатление след четенето, беше затруднението ми прочитането на “Интеграция на информационни системи, интероперабилити, защита на личните данни в сферата на електронното здравеопазване”. Особено ми се опъна “чистата българска” дума интероперабилити.
След това реших, че подобно животно, така като е описано, може да служи за предполагаемо диагностициране на шизофреници по псевдонима им в интернет.
А най-много ме потресе, че за тази простотия ще изхарчат “между 3 и 5% от годишния бюджет за здравеопазване”.
Ще да ги замоля - на фона на тази гавра и мизерия в болниците:
Заврете си е-здравеопазването в… килера и похарчете тези пари за някое от следващите неща.
- трансплантации при деца и възрастни
- животоспасяващи лекарства
- профилактика при децата
- техника за болниците ни която да е с година на производство след раждането на сина ми поне.
И други полезни неща които може и да не съм се сетила, но вие читателите може да добавите, като коментар.
И не ми говорете за ИТ и т.н., както аз не ви давам акъл как да оперирате. Всяка жаба в гьола си!
Filed under: Разни - безобразни
Под е-здравеопазване вероятно разбират 10-тките некадърни опити на здравната каса да зарови джипитата в бумаги.
То не беше програма за 6 милиона, която никой никога не видя;
То не беше екселски файл с парола, вътре в екселския файл, през който всеки месец трябваше ръчно да бъдат въвеждани безброй неща (щото ние сме тъпи и не знаем как да махнем паролата, да копи-пейстнем данните и да я сложим отново, та да не разберат орангутаните);
То не беше разпечатки на всички амбулаторни листа.
Буквално всеки 1-2 месеца измислят нови начини да избият по-слабите сърдечно доктори.
И пациентите им край докторите. Защото при количеството бумаги настава едно чакане, дето можеш да си умреш само докато чакаш.
Не е проблема само в бумагите, докторите никога не са имали нужда да организират работата си по какъвто и да е начин. Сега им се налага и те вече с години не успяват и се лутат в хаоса на електронното здравеопазване и други термини, натрапени им от “специалисти”. НЗОК от своя страна има огромен интерес нещата да останат така, и лекарите да допускат грешки в бюрокрацията за които да ги глобяват. В крайна сметка страдат пациентите. И това ще продължава още много дълго време, докато няма начин всеки да може да следи колко пари е дал за здравеопазване и за какво са отишли те. Напоследък, при протестите на лекарите, си мисля че би било добре да започнат да протестират и пациентите, защото хем даваме пари, хем не ни лекуват добре, хем докторите не получават парите…