Не искам да съм президент – особено на САЩ

Днес сутринта хванах официалното посрещане на президента на САЩ.

Мерси! Аз не му ща нито поста, нито парите, нито нищото.

Първо е заобиколен постоянно от някакви хора, излезли направо от  “Мъже в черно”. И точно като във филма тези елеменит си говорят постоянно на ръкавите на ризата. Направо хахава работа.

После като го качваха в колата, почти го натикаха с шутове (така изглеждаше от страни – бутат го по гърба и т.н.)

И накрая колата тръгва със скоростта на средно бавна костенурка. И четирима от тези в костюмите държат дръжките на вратите и крачат бавно, навели глави. Като че траурна процесия минаваше.

А в това време нашият си президент крачеше бодро по червен килим, усмихнат весело и огрян от слънчевите лъчи.

Ами мерси ви, не ща да съм президен на САЩ. Не че на България искам. Ама дори и да стана, по нормално ще се чувствам. Като човек един вид.