И таксиджиите искат и аз искам

Протестираха хората в петък. С основен повод убийство на техен колега. С основна причина – ненаядени са.

За училите и учещи история не е тайна колко е голяма разликата между повод и причина.

• Те искат държавата да им монтира решетки в колите – Аз искам държавата да ми прекара СОТ в къщи.
• Те искат да имат паник бутони и GPS пак от държавата – Аз искам само GPS на телефона ама държавата да го плаща.
• Те искат да плащат патентен данък, а не корпоративен – И аз искам да плащам само патентен данък. Евтинийка един вид.
• Те искат да имат синдикат – Аз искам да имам синдикат (Ама големи хора сме да си го направим сами бе! Все някой за ръката ли ще ни води)
• Те искат да карат в бус лентите – Аз искам да карат само в бус лентите. Колко нерви ще ми спестят!
• Те искат пожизнени разрешения за такси – Аз искам пожизнена гаранция че таксиджиите са с ума си.
• Те искат цените им да са 50% от цената на бензина – Аз искам да карат тогава на бензин. Хем ще мога да си товаря багажите в багажника им, където сега се мъдри газовата уредба.
• Те искат 50% нормативно признати разходи – Аз исакм 50%. Така де знаете ли колко струва едно дете само да се изхрани?! А държавата какво ми дава 300 лв. необлагаеми на година за едно дете което не значи че получавам 300 лв. повече, а само че за тези пари не плащам данъци.
• Те искат ограничаване на броя таксита – Аз направо вече си мечтая да ги закрият като подвид на работещите хора.

По-лошото обаче е, че не видях какво общо имат тези искания със смъртта на техния колега. Иначе те не го използвали за извличане на облаги?! Не, не!!! Направо ви повярвахме всички

Днес от Младост 3 до Младост 1 за 3 светофара видях 5 таксита нарушаващи очевидно и нагло законите: преминаваха на червено, отнемаха предимство, не подаваха сигнализация, караха по осевата…

И по този повод ето ви малко инициативи за подкрепяне:

Без бакшиш
Без такси
Сами сте!

П.П. Защо чак сега го пиша ли? Ами отлежаваше няколко дни докато успея да намеря малко време за подреждане о дооформяне. Но още не ми е минало ядосването де. И ако се наложи пак – пак ще пиша.