100-те велики – продължение
След като вчера свърших с Лили Иванова, днес започвам с… Я ама тези в 4-тата десятка са направо цвете.
Четвърта 10-ка
31. Дан Колов – известен, поне за мен. Велик обаче не знам дали и с какво точно. А колко от по-младите (пък и моя възраст) знаят кой е той всъщност?
37. Валя Балканска – гений определено. Известна и незабравима. Много се изкушавам да кажа че тя и 40. Гена Димитрова са за тази класация, но уви ще сбъркаме понятията. Те са за групата на “Българите прославили България” и “Българи останали в сърцата ни”
38. Георги Димитров – е спорна личност. Ако бъде махнат, ще ме обвинят в нетолерантност и отричане на историята и крайно син цвят. Ако го оставя, че изляза червена бабичка. Ама все пак кое точно е великото нещо дето е направил? Онзи пожар ли?
39. Албена Денкова – ми е слабост, прекланям се пред труда и и пред упоритостта да се нарича българка и да представя България. А можеше съвсем лесно да забогатее и другаде нали. Примерно като американка, канадка или… Но тези и качества я правят просто известна и безкрайно уважавана.
Изобщо както вече съм казвала, великите са минали изпита на историята. Нашите съвременници тепърва ще го държат и нямат място в класация като тази.
Пета 10-ка
И тук ми е трудно да коментирам поради лични пристрастия, но честността изисква да кажем, че Емил Димитров, Георги Парцалев и Акад. Николай Хайтов са твърде скорошни личности. Вярно невероятни са в своите области, но времето, времето ще ни покаже, кой ще бъде запомнен.
Шеста 10-ка
От тук, ще откроя двама които съвсем не са за тази класация.
52. Веселин Топалов – страшно съм горда с неговите постижения. Ама и сина ми тренира шах, и ако вземе че спечели турнир или световно за деца, дали да не го класирам и него. Още повече, че в клуба където тренира има едно хлапе на 6 и половина дето има всякакви златни медали. И един 12 годишен, който играе в по-горна възрастова група и бие. Това са наистина заблежителни постижения. Но колко от вас са чували за тези деца?
58. Ахмед Доган – има едни такива…. елементи дето не ми се коментират. Ама хич не искам и дума да кажа за тях. А на този май твърде много му дойдоха думите.
За последните четиридесет съвсем не ми се пише. Ще откроя само едни дето вместо в класации да бяха си стояли на задниците и да си вършат работата:
Георги Първанов, Сергей Станишев, Симеон Сакскобурготски
Ама какво ли се ядсовам аз. Той Айнщайн още е казал:
Две неща са безракйни: вселената и човешката глупост. Но за вселената не съм сигурен.
И накрая да ви кажа на какво ми прилича това. На търг бе хора, на търг.
“Имаме Ботев за 5 лв. и Левски за 3 лв. Някой дава ли повече?”
“Господина с червената риза дава 2 лв. за Левски. Сега Ботев и Левски са по 5 лв.”
“А вие господине за кого? О, за себе си?! И колко давате?”
“Господина в синьото поло дава 20-тачка за себе си!”
Тъжно ли ви стана? А на мен ми се ревееееееееееееееееее от кое време.





Стига де, Гери… Не го приемай толкова при сърце…
Ами не мога да не го приемам. Нали това гласуване е показател за акъла на българите. И заради този акъл така ще я караме дълго време. Не искам бе просто не искам. Искам рецепта как да поумнеем всички. Да мога някак да направя нещо….
А това безсилие ме трови
True, true… my young padawan…
Хъм, иди пий една бира (чайче) и зарежи тази история
Първо – за много години, пък макар и на 10-ти.
Съгласен съм с теб – в подобни класации няма място за живи хора. Едно, че не е хубаво приживе да ти вдигат паметник, друго, че ако живи хора оценяват живи се получават … грешни оценки и накрая – права си, че това би трябвало да е оценка за “цялостен принос”.