Шофьоризми (шофьорски идиотизми)
Друга година в августовските жеги София опустява (относително) и движението с кола е направо рай.
Тази година не знам защо през август в София останаха само идиотите и аз. Може би кретените вече почиват през юли. Не знам. Но факт е, че толкова простотии по пътищата на куп не съм виждала за цяла година.
Едно бусче се движеше в насрещното без светлини на ляв завой. Сигурно да го натресат по-челно и с по-голяма сигурност.
Един тип на празна улица ме изпревари през насрещното за да направи десен завой, а аз отивах на ляво.
Един пък друг елемент с лъскав мерцедес беше спрял точно на изхода на една малка уличка запушвайки я цялата. В крайна сметка, кой ли използва кварталните улици освен живущите там. Трябваха му 5 минути да се усети и да се премести.
Една лелка на едно тясно място спря да ме изчака да мина. И аха вече да съм минала, незнайно защо даде газ и ми забърса задната броня. Хем сама виждаше, че там има място само за една кола (дори не за кола и половина, а точно за една).
Един авангардист внезапно пусна мигач, застана напреки на пътя, запуши 2 ленти и половина. След това изчака колите, които все още можеха да минават и направи обратен завой насред нищото. Защо и как не разбрах. Ама той си знаеше.
Някакъв беловлас старец с лупи като на телескопа Хъбъл, започна престрояване без да погледне в огледалото или настрани и за малко да сгъне съседната кола на две. Добре, че другият не беше с лупи. И явно можеше да кара.
Една дама пред мен в продължение на 1 километър натискаше спирачката като за цветомузика. Пред нея нямаше коли, но тези зад нея видяха бая зор.
И това е малка част от спомените ми за последните 2 дни. А тези дни не съм карала много. Какво ли им е на горките нормални работещи хора, които навъртат по 30-40 километра на ден в столицата.
Е, ми не – шофирането по 30-40 километра дневно в София не е до умения, а до диагноза…
Е зависи де. Ако живееш в Надежда а работодателя ти реши да мести офиса в Младост 4 примерно. И като запалиш колата на обяд да намериш къде да хапнеш. И спокойно можеш да навъртиш 30-тина км. Аз навъртах 20 преди до руски и обратно, нали съм като градски транспорт.
А, не знам. Ти си знаеш твоето майсторлък ли е, какво е…
Като работещ в центъра млад шофьор от Овча купел мога да споделя следното:
1. Видя ли маршрутка пред мен при възможност я изпреварвам. Ако нямам възможност да я изпреваря забавям.
2. Видя ли такси ОК в огледалото забавям и се долепям в дясно. Не знам защо, но шофьорите на жълта Елантра са ми по-некадърни и от тези на пернишки Голф.
3. Видя ли някой пред мен да мига със стоповете и да криволичи неадекватно изпреварвам при първа възможност. На няколко пъти ударих колата в дупки клас А заради такива.
4. На кръстовища потеглям с пълна газ на ниски скорости. Всичко друго означава да забавя трафика, който прави същото.
5. Научил съм всички дупки по маршрута на изуст и не се оставям разни BMW-та и Audi-та да ме избутат по дупките, за да спестят 3 секунди лично време.
6. Опитвам се да карам с постоянна скорост и посока. Много мразя, когато другите на шосето ускоряват и забавят рязко, без това да е очевидно необходимо. Примерно преди седмица за малко да се наложи да спирам с ръчна и аварийни заради един гьон, който реши да спре с 20 метра дистанция на кръстовище…
Подкрепям точки 1, 4, 5 и 6 с две ръце. С точка 2 не съм се сблъсквала още.
А точка 3 преживях вчера на живо, когато един гьон (хареса ми определението) първо забави, после тъкмо да го изпреваря и ускори. След това пусна мигач за ляв завой и отиде в дясна лента. След това пусна десен мигач. После чака 15 минути. И накрая зави на дясно и направи обратен завой.
Само не схванах целта на упражнението. Но вече внимавам и за точка 3.
Днес една жена се опита от 3-та лента да прави ляв завой, аз бях на втора и тя въобще не ме и видя, докато не й свирнах.