Аман от майстори
Права била приказката “Майсторе, майсторе! Викам ти майсторе, ‘щото не ти знам името.”
От май месец ремонта в къщи приключва “ей сега до седмица.” Няма да смятам, до коя седмица сме.
Днес аз бях там, на работната площадка. Да ама майстора го нямаше. И нямало да дойде, че имал работа. Аз ‘щото съм безработна нали… Бавачка един вид, ама не на деца, а на майстори.
Но за сметка на това, след като му се каза 20 пъти да не влиза в стаите с лакирания паркет, той какво?!
Не бе, не е влязъл. Внесъл си е само материалите. Идеше ми да го убия.
Аз моето боядисване си го свърших (ще се изфукам с 3-цветния радиатор някой ден) и хоп отивам при тези с кухнята.
Кухнята щеше да пристига в сряда. Да, да ама не (култова фраза нали). Сега от сряда уж ще идва в понеделник пък да видим.
Дано онези за вратите дойдат в четвъртък, че ако и те ми свият някой номер…
И стискайте палци до 2-ри август ремонта да свърши, че вече го сънувам.
Стискам палци, но едва ли ще ти помогн�
У дома почти 2 години се разминавах с някакви си майстори и… резултата е, че и до днес не съм приключила. А още по-гадното е, че май пак ще къртя и… някак си… писва ти да се занимава� 
Дано бързо и безвъзвратно да се отървеш от тях!
Мерси, мерси. Само да ги изнеса до седмица две от нас и си сменям адреса
да не вземат пак да дойдат.
)
И повече никакви майстори. Един латекс все ще ударя.
Че то определено си е за писване. А и те са едни скоростни…
Като пусна снимка на детския радиатор, ще видиш колко задобрях край тези ремонти и то само с цел да ги изгоня по бързо